БФБ – далеч от капиталите и от инвеститорите, но в първата десетка по възвръщаемост

Вчера Българската фондова борса награди най-добрите и най-активните лицензирани инвестиционни посредници, които са постигнали най-високи резултати през 2016 година. Тази своеобразна класация се изготвя за 16-и път и оценява около 50-те инвестиционни посредници в страната. Събитието не предизвика особен интерес у широката публика, точно по начина, по който и борсата, и сделките на нея, и движенията на борсовите индекси са нещо, което на практика е непонятно за обикновения българин, който нито има познания и култура, нито капитали за осъществяването на борсови операции. Най-големи вълнения награждаването предизвика в тесните професионални среди на брокерите, а и на 350 публични дружества, чиито ценни книжа се търгуват на борсата. Точно в деня на това награждаване агенция Bloomberg постави фондовия пазар страната на 10-то място по възвръщаемост за тази година.

Българската фондова борса е една много малка финансова структура, която започва да работи от 1991 г. и пазарната й капитализация се изчислява на около 4 млрд. евро. Ако се съди от статистическите данни за нейната дейност, тя има още доста път да извърви за да стане съпоставима с фондовите борси в останалите средноразвити европейски държави. Годишно на нейния под се сключват по-малко от 100 000 сделки на обща стойност около 200 млн. евро. А двеста милиона евро, когато става дума за борси и за инвестиции са нищожно малка сума. И за това причините са многобройни. От гледна точка на закона и финансовите регулации всичко изглежда добре – в сила са правила за почтеност, за откритост и прозрачност, за спазването на които бди Комисията за финансов надзор. Тя контролира не само борсовите операции, но и инвестиционните посредници при работата им с отделни клиенти. Досега не са регистрирани значими нарушения на правилата на борсовата търговия и КФН открито не се е намесвала в работата на инвестиционните посредници.

Друг важен проблем, който прави от БФБ една финансова структура без особено значение за националната икономика, е ниската ликвидност на борсата. Това означава, че търсенето на ценни книжа е слабо и че емитентите не са склонни много.много да предлагат за продан акции от техните портфейли. Да не говорим за изключително рядко случващото се първично предлагане на акции, когато дадена компания иска да събере по-голям капитал. Просто защото такъв български капитал не съществува, финансовите ресурси и на държавата, и на компаниите, и на гражданите са твърде ограничени за участие на борсата, а и правилата на БФБ се оказват непосилни за изпълнение от мнозина.

Точно тук е мястото на инвестиционните посредници – те са финансовите структури, които да привличат инвеститори, те са, които трябва да убедят клиентите си да излязат на борсата, те са тези, които трябва да предлагат по-изгодни условия за управление на поверените им капитали. Такава активност обаче не се забелязва и борсата остава една голяма загадка за повечето българи и български малки и средни компании. А за големите фирми, работещи в страната, повечето от тях са чуждестранна собственост и ако преценят за нужно, те излизат на други, много по-активни и атрактивни западни борси.

БФБ отдавна си дава сметка, че има редица обективни причини тя да не работи като свободен пазар на ценни книжа и капитали. Поради тази причини бяха направени няколко опита за вливането, побратимяването й или закупуването й от някоя от големите европейски борси.

Самият факт, че основният борсов индекс SOFIX и неговите ежедневни колебания не привличат вниманието на сериозните масови медии, говори, че създадената преди 25 години Българската фондова борса от група ентусиасти няма да стигне далеч, ако продължава по този път. Още повече, че и самите финансови резултати на борсата не са никак радващи и тя регистрира такава минимална печалба, която едва стига за разходите по функционирането й. А иначе – поздравления за наградените! / БНР

Читайте
новости: