Икономическите платформи на партиите: От инвестиции в инфраструктура към жизнено равнище

Предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори в края на месеца е в разгара си. Всички участващи 13 партии, 9 коалиции и 21 инициативни комитета, издигащи независими кандидати за народни представители, се надпреварват да спечелят доверието на избирателите с обещания все за много хубави неща. Най-чувствителни са българите, когато става дума за техния джоб, т.е. към икономическите и социални платформи на кандидатите за депутати.

И те имат пълно основание да отделят особено внимание на икономическите аспекти на предизборните програми, тъй като 1/3 живеят с доходи под жизнения минимум, над 50 на сто се смятат за бедни и всичките тези хора очакват най-после и да заживеят като европейци с прилични доходи. А кой, ако не управляващите, могат да направят това!? Че не е точно така и че жизненото равнище не винаги и не по отношение на всички зависи единствено от политиката на правителството, няма особено значение за обикновения гласоподавател и той е твърдо убеден, че няма кой друг освен властта да му реши проблемите.

Общото впечатление, което оставят икономическите платформи, е, че те са писани не особено компетентно, повърхностни са, но пък са актуални и в тон със световната политическа мода в момента – популизма.

До скоро в центъра на икономическата политика на страната властите бяха поставили рестриктивната финансова политика и финансирането на големи инфраструктурни проекти. Сега нещата се променят и от големите инвестиции се върви към икономическите проблеми на отделния човек и семейство. Става дума за доходите – заплата, пенсия, социални помощи. Няма партия или коалиция, която да не поставя акцент в социално-икономическата си политика върху личните доходи. И няма партия или коалиция, които да не твърди, че ще ги увеличи при своето управление поне няколко пъти. Едни уверяват, че в края на мандата средната заплата в страната ще достигне 750 евро (от 500 евро сега), а минималната работна заплата, без да се създава напрежение на пазара на труда, също ще нарасне и ще достигне 330 евро от сегашните 230 евро. Други обещават, че нито един българин вече няма да живее под прага на бедността (155 евро в момента). Трети твърдят, че ще увеличат доходите с 50%, ако управляват през следващите 4 години. Как ще стане всичко това? Мистерия или по-точно общи фрази с неясни аргументи. Не и с вдигане на данъците във всеки случай, тъй като по въпроса за запазване на данъците на досегашното им равнище има почти единодушие. Може би благодарение на високия икономически растеж, който присъства в документите на всички кандидати за депутати. Но тук пак липсват детайли, обясняващи как ще се постигне този стабилен растеж на БВП. Някои подхвърлят, че едно от средствата е борбата с корупцията и сивата икономика. Добре, но това не е достатъчно за увеличение на националното и личното благосъстояние.

В предизборните социално-икономически програми липсват или само мимоходом са маркирани проблеми като инфлацията, външния дълг, чуждестранните инвестиции, платежния баланс, външната търговия и т.н. Това все пак е до известна степен разбираемо, тъй като тези предизборни програми не са предназначени за експерти икономисти, а за най-широка публика. Затова реално погледнато, те не дават напълно достоверна представа за това каква точно политика ще водят дошлите на власт след изборите и дали ще изпълнят обещанията си. / БНР

Читайте
новости: