Отец Николай: Децата на затворниците не са наказани, но страдат повече от тях

В Рождествения миг, когато очите се вдигат към небесата, пред децата оживява една шейна – и звънват звънчетата на Дядо Коледа, щом еленът пробяга през черното небе. Но случва се в бързината добрият старец да пропусне някое дете. Тогава на помощ му се притичват благодетели и слагат дарове под ангелски елхи.

И тази година близо хиляда деца на осъдени за престъпления ще очакват Дядо Коледа да ги навести в святата нощ. За да получат дар от името на своя лишен от свобода родител, програмата “Ангелска елха” на “PF Bulgaria - Общност за помирително правосъдие” разчита на дарения от милостиви хора. Това е неописуема радост и запазване на онази свещена връзка дете-родител, която нямаме право да погубваме, тъй като децата на затворниците не са наказани, но страдат дори повече от тях, казва отец Николай Георгиев, председател на организацията. Със съжаление той добавя, че сърцата на малчуганите често биват изпълнени с уплах, неприязън, гняв заради лошите думи, които чуват за своите майки или бащи.

Обществото няма право да наказва децата на затворниците – категоричен е свещеникът. – Днешният затворник е утрешният ни съсед, а децата му са сред нас – и ако нямат родител да ги учи в правдата, защо това да не бъдем ние? Достатъчно е да им подадем ръка без злоба, за да може тези невинни деца да бъдат мостът, по който родителите ще се върнат като бивши престъпници и ще им служат за пример. Когато обаче се чувстват отритнати, съсипани, огорчени, те тръгват по пътя на своите майки или бащи.

Ала в затвора няма кой да се погрижи за техните души. В 25-те места за лишаване от свобода са останали едва четирима капелани. Държавата пък само по дефиниция се занимава с душевното преобразяване на съгрешилите.

Държавата има две основни цели, когато наказва извършилите престъпление – лишаването от свобода и превъзпитанието – казва отец Николай. – За съжаление, у нас се набляга на първото, затова и затворите все повече заприличват на складове за хора, вместо на места за превъзпитание на лошите към добро. Самото лишаване от свобода без промяна прилича на отмъщение – добавя свещеникът. – Държавата обаче не може да отмъщава, нейната роля – като на голям батко в процеса на съзряване на обществото, би трябвало да бъде именно превъзпитанието. Изолирането на престъпниците е едната част от това обществото да бъде спокойно. Но другата, също толкова важна, е тези хора да осъзнаят какво са сторили и когато се върнат при нас, да бъдат конкурентни на пазара на труда и на пазара на доверието. А това става само с вяра.

Затова и доброволци им разказват Евангелието.

Програмата “Пътешествието на затворника” има за цел да запознае лишените от свобода с един затворник като тях – преследван, оклеветен, осъден на смърт и екзекутиран. При всичко това бил невинен. Но той познава как се чувстват в моментите на самота, страдание, отритнатост в позицията на грях и им предлага пътя към спасението,казва още отец Николай. А пътят, по думите му, неминуемо минава през покаянието и помирението. Който го извърви, ще има шанс да се роди за нов живот.

И тъй като сме в очакване на Рождеството,за кое коледно чудо да си помечтаем – и за хората, сторили грях, и за останалите, едва в началото на пътя към прошката и толератността?

Разбира се, че помирението! – възкликва отец Николай. – Нека Христовата любов да първенствува, да заличи греха, да премахне от сърцата на затворниците желанието за нови престъпления и те да понесат наказанието си с търпение, проумявайки защо са били наказани. А обществото да им подаде ръка, да им прости и да им предостави равнопоставени условия, за да бъдем отново едно цяло. Коледата е възможна в затвора, защото раждането на Христос е всъщност подаръкът за лошите. Добрите имат своите подаръци. / БНР

Читайте
новости: