Вълшебството на българските шевици
В Националния исторически музей е открита изложбата „Претвореното сътворено”. В нея могат да се видят великолепни шевици от българските земи, облекла, накити, достигнали до нас през годините. Някогашните пъстри и интересни носии от различни области на страната са представени в умален размер върху кукли. Ето какво разказва в интервю за Радио България Антоанета Иванова, уредник в музея:
Шевиците са характерни предимно за престилките, сукманите и ризите. Откриваме ги и по коланите. Костюмите, които виждаме в изложбата, са умалени копия на облеклата, изработени от Антония Велева през 80-те години на миналия век. При нас тя е била реставратор, занимавала се е с този тип работа. За облеклата е черпила идеи от пътеписите на Феликс Каниц – прочут пътешественик, етнограф, историк и географ. Също и от платната на големия художник Иван Мърквичка. Използвани за консултация на облеклото на някогашната българка са били трудовете на Мария Велева – един от най-добрите етнографи, работещи в тази област. В изложбата са показани двупрестилчено облекло, сукманен тип дреха и облекло тип сая. Представени са носии, характерни за Плевенско, Софийско, Старозагорско, Североизточна България, Родопите, Банско и други краища на страната. Във всяка от витрините имаме копия на кукли с носии, показваме оригиналните шевици.
За първи път посетителите могат да видят възстановка на т.нар. сокаено забраждане. Сокаят е накит за глава, характерен за омъжени жени в Габровско, Трявна, Велико Търново, Севлиево и Килифарево. Той се състои от дървена подложка, бяла кърпа, обикновено украсена с богата шевица. И още – накит „кръжилото”, което е с метални украси, например малки монетки. Корените на сокаеното забраждане според някои изследователи се крият в царските и болярските костюми от Второто българско царство. Накитът се дава от свекървата на младата невеста, тоест има приемственост между старата майка и младата жена, която идва в семейството. Колкото по-заможна е фамилията на младоженеца, толкова по-големи са накитите, които се слагат в самото забраждане.
Моминското забраждане също е красиво, но не толкова пъстро, колкото това, когато жената е омъжена. Другото, което може да се види тук, е везбата на самите престилки – с шевици, които са характерни специално за престилката. Освен това, имаме шевици, характерни само за ризата, само за пазвеното огърлие, за ръкавите, както и за сукманите.
Разбира се, по време на празници можело да се види голямо разнообразие на шевици, на орнаментика. Тогава носията била по-пъстра, а момите с радост обличали ушитите и извезани от тях дрехи. И бързо се хващали на хорото. / БНР
новости:
