Проблеми с миграцията оставят силен отпечатък в обществено-политическия живот

В интервю за БНР в неделя съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов предупреди, че политиката спрямо нелегалната миграция ще е една от основните теми, които ще постави пред Реформаторския блок, ако блокът приеме мандат за съставяне на правителство при този парламент. Пак пред БНР бившият военен министър Бойко Ноев коментира, че Европа знае, че границата между България и Турция е трудно удържима за бежанския поток и затова вече концентрира силите си по сръбската граница. Новоизбраният вицепрезидент Илиана Йотова разкри днес сутринта, че България е поела пред ЕК ангажимент да изгради три нови бежански лагера от затворен тип. В момент, когато България е изправена пред смяна на правителството и на президентите си, а на вратата тропат предсрочни парламентарни избори, проблемите с миграцията допълнително нагнетяват напрежението и оставят силен отпечатък в обществено-политическия живот.

Наскоро бунт на афганистанци в центъра за прием на мигранти в Харманли изправи страната пред необходимост да разширява и разнообразява капацитета за прием на чужденци при ясно разграничаване на бежанци от икономически мигранти. Защитници на човешките права обвиниха властите в насилие над бежанците, но опоненти на тази теза настояха полицаите, овладели бунта, не само да бъдат наградени, но и да се възприеме по-строго третирането на незаконно влезлите в страната. Обикновено дистанцирана от светските проблеми, сега и православната църква се ангажира с позиция, като в извънредно изявление Светият синод предупреди, че вълната на прокудени от конфликти в Близкия изток и Северна Африка придобива белези на нашествие и правителството не бива да допуска повече бежанци, а да се грижи за вече дошлите с хуманно отношение, съобразно възможностите.

Под натиск напатриотични и националистически организации и протестни действия срещу мигрантите и бежанците правителството се ориентира към по-активно екстрадиране на незаконно влезлите и настаняване на представляващите опасност в лагери от затворен тип. В телефонен разговор с афганистанския си колега Абдула Абдула премиерът Борисов поиска подписването на споразумение за реадмисия на мигранти и бе договорено вътрешните министри на двете страни да започнат активна работа за подготовката на документа.Комисариатът на ООН за бежанците обаче е на друго мнение и се обяви срещу призивите за експулсиране и за подобряване на условията за живот в центровете за настаняване. Всичко това на фона на  временно намаляване на миграционния поток към България заради зимата, но съпътствано от засилване на мигрантския поток от нейна територия към Централна и Западна Европа. Стигна се до абсурдна ситуация, при която едновременно с масовото напускане на центровете за прием на мигранти започна да се наблюдава и процес на самонастаняване в тях. Това наложи на МВР да засили контрола на влизането и излизането от тези места и да засили наблюдението на придвижванията на чужденци вътре в страната. Освен да се справят с трудната политическа ситуация, властите трябва да мобилизират материални, технически и човешки ресурси за засилен контрол по границите с Турция и Сърбия. Фактът, че влизащите от Турция рано или късно стигат до границата със Сърбия, според експертите говори за сериозен миграционен проблем вътре в страната. Признак за такъв бяха и размирици в центъра за настаняване в Харманли, чиито обитатели поискаха освен друго и коридор за свободно придвижване към Западна Европа през Сърбия.

Но вътрешният миграционен проблем на България е особено сериозен и заради хаотичния си характер. През октомври в центровете на Агенцията за бежанците са били настанени нови 1178 души, а самоволно са напуснали близо 2400 души. От началото на годината молби за закрила са подали 16 800 чужденци, но огромна част от тях (12 500 души) са си тръгнали преди да получат такава и закрила са получили само 423. Арестите на нелегални мигранти са намалели наполовина – от 4500 през октомври миналата година на 2123 през октомври 2016-а, а това е свидетелство за повишена свобода на придвижване. За десетте месеца на тази година са екстрадирани 784 незаконно пребиваващи граждани, но само 64 са напуснали България доброволно със собствени средства. Това пък свидетелства, че освен организационни и социални измерения, вътрешният миграционен проблем има и тежки финансови последици. В контекста на това състояние на нещата, на продължаващите конфликти, които генерират бежански потоци и на очертаващия се отказ на Турция от договореностите й с ЕС да възпира миграционния натиск към Европа, на българина му се налага не само да понася сегашните, но да се подготвя и за нови тежнения. Да си на кръстопът между Изтока и Запада открай време предполага не само предимства, но и несгоди. / БНР

Читайте
новости: