Стефан Шарлопов: Мисля първо за интереса на хората, които работят за мен

Стефан Шарлопов е роден е на 14.10.1962 г. в Бургас. През 1986 г. завършва висшето си образование във Великотърновския университет, специалност Българска филология. След това започва работа като журналист в София и в изданията, в които работи, се занимава с икономическа тематика. 26-годишен издава първата си книга с художествена документалистика. През 1989 г. започва частен бизнес. Със стокови и финансови операции се занимава до 1993 г. През 1995 г. създава "Роял Фуудс" АД - компания за производство на трайни пакетирани сладкиши с фабрика в Елин Пелин. Освен на четирите индустриални предприятия, Стефан Шарлопов повече от 10 години е мажоритарен собственик и председател на Съвета на директорите на фирмата за бутилиране на минерална вода "Девин" АД, "Санел" АД, "Роял Стоун" АД, "Роял Инвестмънт" ООД, "Роял Холидей" ЕАД и др. Собственик на Ваканционно селище „Созополис” – възстановка на архитектурата, стила и духа на стария град Созопол. Инвеститор в жилищна сграда клас „А” – Парк Резиденс, разположена на бул. „Витоша”. Председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Зам. Председател на Съюза на българската туристическа индустрия

- Как разбирате израза "социална справедливост"? Съществува ли тя?

- Много добре разбирам израза социална справедливост, въпреки че живеем в свят, в който парите, интересите или така нареченият капитализъм, е силно развит. Но дори когато живеем в такъв свят, е възможна социалната справедливост, която за мен означава – аз, като работодател и като инвеститор да мисля, освен за собствения си интерес, първо за интереса на хората, които работят за мен. Аз съм в бизнеса от 26 години. Преди това знаете, че съм бил ваш колега. Има доказателства за това, което в момента говоря. Факт е, че за мен работят немалко хора от 20 години, от 25 години, от 10 години. Тоест, когато аз, като едноличен собственик на целия си бизнес – малък или голям, мисля за моите хора да получат парите си навреме, да имат коректно отношение от моя страна, да получават дори добра дума или премия – това са все неща, които за мен са основата на социалната справедливост.
В глобален план социална справедливост също съществува, но времената са такива, че ние хората понякога губим ориентация, губим човешкото в себе си. За да може човек – работодател като мен, да бъде социално справедлив, то той първо трябва да бъде човек в душата си. В противен случай, всичко става един безкраен интерес и социалната справедливост изчезва напълно.

А ако говорим за това, дали хората могат да бъдат равни, то отговорът е не. Но това не е социална справедливост. Защото един човек се чувства щастлив от това, че е посадил едно дърво, друг – че е посадил 100, трети се чувства съвсем щастлив ако е посади  цяла гора от дървета, тоест хората са различни и в това няма нищо лошо. Всеки обаче е гениален по своята същност и всеки трябва да намери кое е онова силно качество, което Бог му е дал, за да може да реализира себе си. Ако хората търсят именно това в живота, ако те са трудолюбиви, постоянни, амбициозни и позитивни, и не си въобразяват, че за да успеят в живота някой им е длъжен, тогава те ще постигнат онова, което Господ е предначертал за тях. На мен видимо Господ е отредил да се занимавам с по-мащабни неща. Това нито ме прави различен, нито ме прави добър, нито ме прави лош. Но явно от моя живот обичам по-едрите, мащабни проекти, което си има добра и лоша страна. Лоша, защото това изисква много усилия. Добра, защото когато успееш,  ако успееш, резултатът от твоя труд е не само финансов, а осезаема диря, която оставяш след себе си.

- Вашият първи милион?

- Напълно естествено е да бъде зададен такъв въпрос, когато един човек от журналист се превърне в предприемач. Не знам дали вие си спомняте 1989 година, когато се промени политическата система, перестройка или революция, все едно как я наричаме. Тогава в България имаше: пари на хората в банките, пари в брой вкъщи, а нямаше какво? – стоки. Няма нищо на пазара. И когато напуснах журналистиката, излязох на пазара като търговец. Тогава беше лесно, защото каквото доставиш на пазара дали е джапанки, дали е уиски, дали е цигари, дали е хранителни стоки, дали е стоки за бита, то изчезваше, защото хората имаха пари. От тук започнах своите стокови спекулации с всякакъв вид стоки без оръжие, наркотици и проституция. И така успях за годините до 94 година, разбира се първия си милион натрупах по-рано – може би през 91 година, да събера оборотен капитал, с който купувах стоки от Западна Европа, доставях ги и ги продавах в България, добивайки принадена стойност отново, и отново, и отново.. И тогава парите започват да растат. Те се изразяват в повече стока, повече активи. Всички средства, които аз имах, въртях в търговия. Видях обаче, че всички започнаха да се занимават с търговия и тогава аз реших да се занимавам с това, с което други не се занимават – индустрия. Инвестирах парите, които бях натрупал, заедно с мои колеги в първата фабрика за кексове, швейцарски рола и блатове в България. В тази фабрика бяха инвестирани 2 500 000$, половината от които бяха натрупани от мен средства. Не след дълго, тази фабрика започна да носи добри дивиденти, след което направихме втора фабрика за минерална вода, трета фабрика за бланширани картофи и така се превърнах в индустриалец. От търговия в индустрия.

- Вашия основен бизнес хотелиерство ли е?  Наричат Ви най-успелия хотелиер на България.

- Не бих казал, че имам претенции към това да съм най-успешният хотелиер в България.

- Така ви наричат българските медиа...

- Да, защото в кризата моите хотели се държат на добро ниво и дори се развиват в бизнеса. Но има много по-големи хотелиери от мен. Те обаче са друг продукт, масовка, с голям обем – 1000 стаи, докато моите хотели всички са със собствен характер, неголеми – 100-120 стаи, които са като брилянти и които показват характер. Тоест семейна хотелска компания.

- Защо хотелски бизнес?

- Ами защото в момента, в който продадох моите индустриални бизнеси, се натрупаха средства. И тогава се появиха бижута, хотели, ресторанти и риал-естейт. Риал-естейт като този (комплекс ,,Созополис”), на високо ниво, а не просто риал-естейт. Защото знаете как се строи в България – има качествени неща, има и не съвсем. За този проект гарантирам, че аналог в България няма. Също и за една сграда в София, на входа на Южен Парк, която е по американски модел и се нарича Парк Резидънс. Тази сграда се оказа и знаковата за град София. Тоест аз инвестирам в качествени неща и виждам, че дори в криза те имат своя пазар. Риъл-естейтът е добър бизнес, ако знаеш какво правиш. И все пак моят бизнес е диверсифициран, за да няма „всички яйца в една кошница”. Защото не са знае какви са сюрпризите, които може     Господ  да ти поднесе. Трябва, ако единият ти бизнес не върви, друг да може да те поддържа в кондиция. За радост досега, Слава Богу, нямам неуспешен бизнес, макар че съм имал много трудности, включително и тук в комплекс „Созополис”, където за да завърша обекта се наложи да привлека немалък банков ресурс. Разбира се, сега вече „Созополис” е един напълно завършен и успешен обект, няма кредит. За мен, като човек роден и израснал в Бургас, този комплекс е и мястото, на което аз искам да остарея.

- В едно ваше интервю Вие казахте, че бизнесът трябва да принадлежи на един. Тоест от всичките ваши пет наследника вие ще изберете един, на когото да поверите бизнеса си.

- Да, така е. Вижте природата. Стадо елени - има един водач, стадо вълци - има един водач, няма 5,  нито 2. Защото ако глутницата вълци има 2-ма  водачи – няма семейство. Ако в моя семеен бизнес има двама души, от които зависи развитието на бизнеса, то резултатите ще бъдат негативни,  100%. Защото няма как и двамата да мислят по един и същи начин. Това означава, че докато съм жив и здрав, аз водя глутницата, семейството. И каквото реша – това. Никой няма право да коментира това, което аз съм решил. Ако аз съм умен и ако водя семейството към добро, значи резултатът ще бъде добър, а ако съм глупав и допусна грешка, което е възможно, дори и да не съм, то това отново е моето решение и никой няма право да ме съди. В момента моята голяма дъщеря работи като изпълнителен директор на целия ми бизнес, включително и на к-с „Созополис”. Тя е оперативният човек, доказала се, образована, с опит. А като пораснат другите деца – ще видим кой какво иска и дали става. Защото, ако някой не става, то дори е по-добре да се държи настрана от бизнеса. Тъй като един неподготвен човек може да обърка всичко, което ние с голямата ми дъщеря няма да позволим.

- Това е много строга позиция, не се ли притеснявате, че ще има вътрешно семейна конкуренция?

- Аз не се притеснявам, защото това е моята преценка. Ако в бизнеса пуснеш неподготвен човек, тоест човек, който не става за това, дори да е твое дете, той ще съсипе всичко онова, за което си се трудил толкова години. Е, каква е цената тогава? Това, че е мое дете, означава че има права да управлява този бизнес? НЕ. Никакви права. Защото утре аз може да продам всичко. Това ще е мое решение. Или да даря всички тези средства на църквата. Това пак е мое решение. Аз не съм дължен да направя нещо за децата си с изключение на покрив, образование и свобода на избор. Това е. Оттам нататък – пътят е широк, светът е голям. И аз ги възпитавам – учете се, работете. Имате два пътя, които аз ви препоръчам: или семейния бизнес – работите получавате заплата, и когато мен ме няма вие всички сте еднакви наследници на това, което аз съм създал, но вече можете да управлявате този бизнес. Или ако не искате да работите в семейния бизнес - направете свой. Аз съм ваш консултант, за да мога да не ви допусна да се забъркате в някаква глупост, както и ваш кредитор. Което значи, че ако аз преценя, че вашият бизнес е окей, аз бих ви дал кредит с лихва, който вие ще ми върнете, задължително, или ще ви взема бизнеса. Няма такива „ти си ми син, ти си ми дъщеря”, „понеже баща ми затова и аз” и така нататък. В живота цената е висока и трябва всеки да я плати, за да може да каже: Ето това съм АЗ.

- Къде децата Ви ще получат образование?  В България, или зад граница.

- Моите деца учат в момента във Френско училище в София. Едната иска да става адвокат.

- Коя? Стефани?

- Не, Стефани иска да става банкер, защото разбира от пари и аз я виждам. Бояна, която преди искаше да става лекар, сега иска да става адвокат и постоянно ме пита: колко пари получават, какво правят, къде трябва да учим, и това са нормални въпроси. Стефани – тя е родена да прави пари, да работи и да прави недвижими имоти. Тя само като погледне някъде нещо и вече се ориентира за какво става въпрос. Ева – перфектен администратор. На нея е дадено да бъде «евреина вкъщи», да стиска парите и да не ги пуска. Понякога даже и на мен мълчи по няколко минути, преди да каже да. За малките момчета – не знам. Те са прекалено малки. По мое мнение Илия има някакви много сериозни артистични заложби и ако може да се  обърне към бизнеса би било добре. Георги много се харесва, вероятно ще бъде спортист, защото има голяма амбиция да побеждава и все иска да е пръв. А може би артист, не знам, още са много малки. Но е много добре, че голямата ми дъщеря вече е в бизнеса, за да може другите да виждат къде върви сестра им. И въпросите не закъсняват: «Татко, защо кака кара Мерцедес?», Защото работи. «Ами ако не работеше?» Ами щеще да кара Рено. «Ами ние?» Изберете си. Ако искате да карате Мерцедес – работете, създавайте принадена стойност за компанията, и тя ще ви купи служебен Мерцедес, който вие ще карате. И въпросът е приключен.

- Има ли щастие в парите?  Или какво е щастието за вас?

- Парите са само инструмент. Щастието е в семейство, в дирята, която оставяш след себе си, в приятелите, в позитивните срещи, във възможността да обиколиш света. Това е щастието. Децата. Семейството. Приятелите. Диря. И най-важното – да  имаш достойнство. Без достойнство, няма щастие.Трябва да можеш да гледаш хората в очите. А това значи да ни си откраднал от никого нищо, да не си измамил никого, и когато кажеш нещо - то това е твоят договор, дори и да нямаш такъв. Ето тогава идва авторитетът на човека и достойнството.

- На кой човешки недостатък с лекота ще простите?

- Интересен въпрос, недостатък. Мога да простя на човек грешка, когато е допусната от това, че той е надскочил своето ниво на компетентност. Тоест той иска да свърши работа, но нивото му не му дава възможност. Тогава прощавам грешката. Но няма да простя лъжа, измама, кражба или мързел. По никакъв повод.

- Кое качество цените в хората?

- Труд и честност.

- Считате ли се за олигарх?

- Не. Олигарх означава сливането на икономиката с политиката. Как мога да бъда олигарх, когато нямам достъп до обществени средства?

- Има ли историческа личност която Ви вдъхновява?

- Атанас Буров. Това е личност, на която аз се възхищавам. Изключително умен банкер, политик, мъж. Разбира се и Васил Левски, когато говорим за патриотизъм и идея за България.

- Православен християнин ли сте?

- Да.

- И на петдесетия си рожден ден Вие сте поискали не подаръци, а пари. Събраната сума от 28000 лева сте дарили за строителство на храм във гр.Велико Търново.
- Да.

- Там ли се намира вашият духовник?    

- Аз съм завършил Търновския университет. Във Велико Търново имам много спомени. Знаете там по-късно купих хотел Янтра, който стана един много добре работещ хотел. След това и еко къщите в Боженци. И там един ден, сядайки да пием вино с моя близък приятел Владика Григорий и с бившия ректор на университета проф. Иван Харалампиев, който в студентските години беше мой ментор и приятел, стана въпрос, че професорът имал една мечта. Той сподели, че едно нещо  не е успял да изпълни в тези години – да направи църква на Св. Евтимий. Това ме заинтригува и реших, че започваме да правим тази църква на Св. Евтимий. След много труд, усилия и финансиране от 350000 лв, църква вече има, но е на груб строеж и за нейното завършване ще  са необходими още толкова средства.  И аз се надявам, че когато приключа  с к-с „Созополис” ще имам възможността да завърша църквата.
       
- За какво мечтаете?

- Знаете ли, и аз имам мечта, която още не съм сбъднал. Имам няколко даже. Една от мечтите ми е да продавам български домати и чушки в Германия, не съм сбъднал тази мечта. Защото искам да им покажа на германците за какво става въпрос. И да знаят, че България – това не е само проститутки, крадци и диверсанти. България е една прекрасна страна, която е недооценена.

- Коя е вашта любима книга?

- Аз съм свързан с историята на България и имам една любима книга – книгата за Самуил. Тя описва една част от историята на България, в която Византия и България си противостоят много сериозно, и един период, който според мен е истинско изпитание за психиката на всеки пълководец.

- Когато срещнете Бог какво ще му кажете?

- Бог е в нас всеки ден. Всяка сутрин аз правя две неща: моля Те Господи, благодаря Ти Господи. Това са първите две неща, които ми минават през главата. На Бог се моля да прости всички глупости, които правя. За какво му благодаря? За това, че ми дава силата да се радвам на този живот. Само БЛАГОДАРЯ.

Интервюто е предоставено от списание ГОСТ

Читайте
новости: