СЕТА поражда въпроси с нееднозначни отговори

Със 110 гласа „за“ , 98 „против“ и 7 „въздържали се“ българският парламент прие наскоро, на първо четене, Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (ВИТС/СЕТА).

Очакванията на поддръжниците на ВИТС/СЕТА са то да разшири експортната листа на български стоки за Канада чрез премахване на митата за внос на стоки, както и да предостави достъп до канадския пазар за обществени поръчки при определени условия от канадска страна. С изключение на разпоредбите, свързани със защита на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститор и държава, защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на ЕС, споразумението се прилага частично от 21 септември 2017 г., частично /без разпоредбите за защита на инвестициите, за уреждането на спорове между инвеститор и държава, за защита на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда./ Досега всички страни от ЕС, с изключение на Франция и Германия са приели споразумението. Една от причините двете европейски страни с най-силна икономика да не бързат с ратификацията е, че чуждите инвеститори ще имат право да съдят държавите в наднационален съд.

Според евродепутата Андрей Ковачев от Европейската народна партия, този вид арбитраж ще бъде публичен и независим от инвеститора. Той е от съвсем нов тип и предоставя възможност за обжалване на втора инстанция:

Тези арбитри ще бъдат избирани по определени световни стандарти сред висши магистрати от страната на кандидата за такъв арбитър. Затова не може да има абсолютно никакви опасения, че ще се случи нещо в ущърб на България. Предвидено е също, че ако страните не желаят арбитраж може да се използва националното законодателство. Системата е съвсем отворена и улеснена, особено за малките и средните предприятия, твърди Ковачев.

Притесненията на Българска стопанска камара, граждански организации и синдикати обаче, са свързани с това, че чуждите инвеститори ще могат да съдят държавата ни ако преценят, че действащите у нас закони намаляват печалбите им, дори когато законовите рамки защитават живота, здравето и благосъстоянието на гражданите:

Хората и бизнесът имат притеснение както по отношение на ГМО, така и по отношение на шистовия газ и на стандартите – отбелязва Андрей Ковачев. – Търговското споразумение не включва никакви разпоредби, които да изменят, занижават или отменят нашите високи стандарти в ЕС и спазването на нашите закони. Както всяко търговско споразумение, то има възможност да бъде променяно и адаптирано към новите условия. Всичките критики са взети предвид и споразумението е съобразено с исканията на синдикатите и на бизнеса, който не искаше инвеститора да си назначи частни арбитри, които да решават в негова полза, а решението да бъде окончателно. Всичко това е взето предвид, а ако има проблеми занапред, то може да бъде променяно.

От конфедерацията на европейските синдикати (ETUC) обаче изразяват някои резерви. Пред Радио България Даниеле Басо, който отговаря за международната търговия към ETUC подчерта, че са успели да въведат т.нар. „общ интерпретационен инструмент“, който да ограничи използването на защитната клауза за инвеститорите. За съжаление обаче, не са успели с въвеждането на клауза, която да налага санкции за нарушаване правата на работещите. / БНР

Читайте
новости: