Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Розовото масло – едно от богатствата на България

Розовото масло – едно от богатствата на България

Един от символите на България – маслодайната роза, вече си има нов музей. Той се намира в парка „Розариум” на Казанлък и представя историята на производството на розово масло и други продукти от царственото цвете по нашите земи. Всъщност, първата му експозиция е открита през 1967-а. Две години по-късно тя прераства в музей. Доскоро той е бил в Института по розата и етеричномаслените култури в града. Сега се помещава в красива реновирана сграда и е част от историческия музей "Искра" в Казанлък. Експозицията му е обновена. Смятан е за единствен по рода си Музей на розата в света.

Музея на розата

Счита се, че в този край маслодайната роза от сорта Rosadamascenа – дамаска роза е пренесена от Дамаск, Сирия през XVII век. Тук тя намира подходящи условия за отглеждане.

Самият климат е мек, през февруари, когато започват да се оформят пъпките на розите, зимата е мека – разказва Величка Тодорова, екскурзовод в музея. – Другото, което е важен фактор за отглеждането на тази роза, е, че почвата е канелено гористо-песъчлива. Това означава, че през зимния период  растението не замръзва, защото не задържа вода, което е добре. Знае се, че след пренасянето на розата са се опитвали и в други региони да я отглеждат, но уви, безуспешно, защото там през зимата растението е замръзвало. Другият неблагоприятен фактор е, че дори някъде да са успявали да я захванат, когато са започвали розобера, са нямали специалисти и се е налагало да наемат хора от Казанлъшкия регион. А това допълнително е оскъпявало розовото масло. Така че розопроизводството си е останало в нашия регион заради специфичните географски условия. Освен около Казанлък, маслодайната роза вирее и в Карловско, и в Стрелча. Това е Розовата долина.

През годините у нас са се отглеждали и други сортове рози. В крайна сметка, сред тях се утвърждава казанлъшката (от потомството на Rosadamascenа), която днес заема почти цялата засадена с рози площ. За разлика от други сортове, тя цъфти само един път в годината. Но пък мирисът й е прекрасен. Обичайно цъфтежът й е от средата на май до 10-15 юни – посочва Величка Тодорова. И още:

Розовият цвят се събира рано сутрин – към 4-5 часа, когато има роса. Това не е случайно, защото розата тогава дава най-много масло. Като напече слънцето, тя започва да лепне, това означава, че част от маслодайността започва да се изпарява. Затова е препоръчително, след като бъде прибран розовият цвят, веднага да се занесе в розоварната и да се преработи. Колкото по-бързо това стане, толкова повече розово масло ще се извлече.

Музея на розатаВ музейната експозиция можем да видим старинна розоварна. Подобни съоръжения са били използвани през XVIIIи XIX век, дори до началото на XX столетие. Изграждали са ги в близост до река, тъй като водата е била необходима за охлаждането им. Величка посочва казан, в който съотношението е било 1 към 4, т.е 15 кг цвят и 60 литра вода. Под съда се е запалвал огън и започвал процесът на варене. Той продължава около 5 часа. За да се получи хубаво розово масло, е нужна двойна дестилация. С една дума, то се прави на същия принцип, както и ракията. Смята се, че този тип дестилация е въведен именно от българите, които са имали опит в правенето на ракия. Така през XVIII век навлиза двойната дестилация на розовото масло.

Музея на розатаВниманието ни привлича интересен метален съд, наричан кункум или кункума, подобен на барабан, в който се съхранявало розовото масло. Побирал е около 200 кг. Но това, което го прави уникален, е че вече 70 години не е използван, стои си празен, но като се отвори, все още ви облъхва ароматът на розите. Това е доказателство, че розовото масло няма срок на годност – отбелязва Величка.

За да се запази реномето на българското розово масло, през 1912 година в Казанлък се създава химическа лаборатория. Нейният основател е Христо Яръмов – учител по химия, който започва да тества розовото масло и да  неутрализира съставки като индрише и гераниево масло.

Сега Институтът по розата и етеричномаслените култури в Казанлък има акредитирана лаборатория. Впрочем, всеки може да разбере дали розовото масло е истинско, като го остави в хладна стая или в хладилник за няколко секунди, споделя Величка. Щом се появят кристалчета, значи е истинско. Розовото масло кристализира при температура от 18 до 22 градуса. Ако не кристализира, значи не е наред.

В Музея на розата можем да видим снимки и информация за известни търговци, които през годините са прославяли зад границите на страната качествата на българското розово масло. През годините то е печелило златни медали на изложения в Париж, Виена, Лондон, Филаделфия, Чикаго и редица други отличия… И днес е сред най-скъпите и предпочитани масла за престижни марки парфюми, кремове, лосиони. Намира място и в медицината за лечение на различни заболявания. Названието „Българско розово масло“ е защитено с патент през 2014 г. като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. / БНР

Музея на розата

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.