Колкина дупка счупи рекорда за най-дълбока пещера в България
Годината 2017-а ще остане в историята на българската спелеология с поставянето на нов рекорд за най-дълбока пещера на територията на България. Първото място вече е заето от Колкина дупка, намираща се близо до село Зимевица, община Своге и достигнала дълбочина от 408,5 м. На 1 февруари спелеолозите, на които дължим новото откритие, възкликнаха в сайта си: Райчова дупка до вчера беше най-дълбоката пещера със своите 387 м, но днес осъмна шокирана, че ще трябва да предаде дълго пазения дълбочинен рекорд на зимевишката красавица.
Заслугата е на пещерен клуб „Под РъБъ“. Сдружението става легитимно едва през 2007 г., но неговата дейност започва много преди това, когато едно детско приятелство се превръща в ключов момент за обединяването на група младежи от една обща цел – да подпомагат и развиват по всякакъв начин спелеологията както у нас, така и извън пределите на страната ни. За първи път клубът посещава Колкина дупка преди десет години, когато измерената дълбочина е едва 85 м. Две години по-късно обаче спелеолозите забелязват значителен отвес, който ги отвежда до нова, съвсем непозната дотогава част от пещерата, без да предполагат, че през годините пред очите им ще се открият множество езера с пещерни бисери, меандри, дендрариуми и реки: Огромно приказно царство, през което се промъкваш, пролазваш и внимаваш да не си счупиш нещо – споделят спелеолозите. Днес 408-те метра денивелация на пещерата Колкина са картирани, а в сайта на клуба „Под РъБъ“ може да прочетете: Честито приятели и другари пещерняци, минахме 400-така! Тотално дъно не е стигнато, предстои изследване на много нови части, все напред и надолу!
За началото на откритието през 2009 г. спелеологът от пещерен клуб „Под РъБъ“ Павлин Димитров разказва:
Провокира ни това, че през цялото време има едно постоянно течение в пещерата, което остава непроменено. Това ни убеди, че трябва да работим в нея. След две посещения до старото дъно на Колкина успяхме да проникнем в нов меандър, който завършва с 40-метров отвес, но на дъното му бяхме спрени от стеснение. Работата по неговото разширението ни отне 5 години. След стеснението се отвори доста голяма пещера с три поредни зали. Кръстихме ги „1 януари“, „2 януари“ и зала „Церово“.
Изследването и картирането на Колкина отнемат близо осем години тежък труд в изключително неблагоприятни условия – полунаводнени галерии, отвеси, обливани с вода и тесни проходи. Самофинансирането също не е лека задача, но спелеолозите са благодарни на няколко фирми, които са спонсорирали част от екипировката им, без което разкриването на пещерата би се забавило може би с години. Независимо от трудностите, Павлин Димитров отбелязва:
Колкина си е Колкина! – и допълва – И не прилича на нито една друга пещера по света. В долната й част има една бисерна зала, която е над малкия водопад. В нея открихме 4 бисера, колкото пластмасови топчета, а има и малки синтрови джобчета, в които бисерите са съвсем малки – като захар. Хиляди малки зрънца! Също така могат да се видят едни кални образувания, които нарекохме „Мелнишките пирамиди“. Това е струпване, което се е получило от падащата вода, която прояжда глината и оставя конусчета, върху които като че ли са поставени малки камъчета. По този начин са образувани глинените пирамиди.
Според спелеолозите от пещерен клуб „Под РъБъ“ Колкина крие потенциал, който все още не е разгърнат напълно и не е изключено съвсем скоро да подобри собствения си рекорд. / БНР
новости:
