„Юнаците” – свидетелства от хилядолетията
Сред интересните и дълго проучвани през годините обекти в България е селищната могила „Юнаците”, намираща се на 8 километра от град Пазарджик. Първите разкопки там са направени през 1939 година от археолога Васил Миков. Но идва Втората световна война и проучванията са отложени. В крайна сметка, по-късно на това място започват изследвания, които продължават 40 години във времето на археологическите сезони. Всъщност, „Юнаците” са изключително интересни с много дългото обитаване на това място. Ето какво разказва археологът д-р Явор Бояджиев:
Поне засега със сигурност началото на живота там е някъде около петхилядната година преди Христа, с най-ранните пластове от каменно-медната епоха. Има девет селища от тази епоха. След това има около хиляда години прекъсване на живота в това място. По-късно наново се заселват представители на раннобронзовата епоха. От нея са проучени 16 селища. После от тракийската епоха имаме поселения, от римската и накрая следва средновековен некропол. Тоест, някъде от 6 хиляди години преди Христа до хиляда и триста-четиристотната година след него, този обект е обитаван и е показал много сериозна стратиграфска поредица от селища, които се развиват. Това е нещо много ценно, защото твърде малко са такива обекти на Стария континент. И те всички са концентрирани, между другото, основно на Балканския полуостров, и то в източната му половина, в която сме ние, където има такава последователност и може да се види постъпателното развитие на културите.
Така на „Юнаците” може се да се очертае ходът на цивилизацията през хилядолетията, прекъсването на живота и идването на ново население, което започва да гради своето развитие. Както посочва Явор Бояджиев конкретно за каменно-медната епоха, това е най-големият комплекс от една толкова древна епоха, който е разкриван досега. Той има голямо селище, след това се обособява цитадела – укрепен акропол, който вече го превръща в първообраз на по-късните градове.
Между другото, като площ и като организация, той съответства на това, което в Месопотамия, в шумерската култура, вече се приема за град, и то не от нас, а от изследователи чужденци: американци, руснаци, англичани, французи и т.н.Тоест, по своите характеристики, това е най-ранното селище в Европа, което отговаря на понятието град. И което, между другото, предхожда с около 2 хиляди години подобни селища в Месопотамия, а и в Египет. Ето как ние показваме една много ранна култура, добре развита, за която имаме много доказателства. Това е керамичният материал, който, за съжаление, е много фрагментиран, начупен. Тук нямаме цели съдове. Но това, което намираме, разкрива изключително ниво на изработката и като технология, и като орнаментация, един много висок художествен вкус.
Ще добавим, че при разкопките е било намерено златно мънисто – учудващо ранна поява за обработено злато през средния халколит. Според Явор Бояджиев мънистото е от около 4600-ната година преди Христа, може обаче да се окаже, че е още по-ранно. Аз засега казвам най-късната дата, за да сме сигурни, след това да не кажат, че сме се изсилвали – казва той. Окончателен отговор на въпроса могат да дадат допълнителните изследвания. Самото злато няма как да се датира, но евентуално по друг начин - от жилището, в което е намерено, може да се прецизира точната му възраст, отбелязва археологът. / БНР
новости:
