Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Цветница – с дъх на пролетно пробуждане

Цветница – с дъх на пролетно пробужданеснимка: bnr.bg

Всяка пролет, седмица преди Великден, християните отбелязват празника  Вход Господен в Йерусалим, който подготвя вярващите за великото събитие  Възкресение Христово. В България той е известен още като Връбница или Цветница  – празникът на цветята и зараждането на новия живот. Отбелязва се във всеки  дом, особено от хората с имена на цветя, дървета и всичко свързано с тях. А  българските имена с дъх на пролетно ухание са повече от сто, затова и денят е  обгърнат с особена празничност.

Рано сутринта млади и стари отиват на църква с  дъхави цветя, здравец и върбови клонки, с които да закичат иконите на Иисус  Христос и Божията майка. След Светата литургия всички отнасят в дома си осветени  върбови клонки, за здраве и благословия. Българските храмове са изпълнени със  стотици православни, дошли да почетат Светлия празник. Приповдигнатото  настроение наистина е всеобщо, защото не само вярващите взимат участие в  тържеството на този прекрасен християнски празник. Той заразява и увлича всички  със своя заряд, поривите на настъпващата пролет, топлите слънчеви лъчи,  красивите цветя, които покриват паркове и градини с нежни свежи нюанси.

В християнската традиция празникът Вход Господен в Йерусалим напомня за  тържеството на Божественото начало, но също и за нелеките пътища, които водят  към него. В самата си същност той е свързан и с по-далечните исторически  събития, когато Макавеите очистват храма на Йерусалим от идолопоклоничеството.  Запазили спомена от това важно за юдаизма събитие, хората приветствали Иисус  Христос с надеждата, че той ще ги освободи от римляните, така, както навремето  Макавеите освободили прадедите си от гръцкото подтисничество. Те Го  поздравявали с палмови клонки и “Осанна!”, защото виждали изпълнението на  пророчеството, че Царят юдейски ще дойде, за да “възвести мир на народите”.  След като Христос не ги повел на въстание, те се отдръпнали от него.

Това е един прекрасен пример за това, как ние често посрещаме с големи  очаквания хората, заслепени от излишни емоции, които ни отвеждат от една  крайност към друга, подобно на хората, които посрещнали Спасителя с радостни  възгласи, а после го хулели.

Днес, повечето от хората, които посещават масово храмовете у нас на  Големите християнски празници, свързват православните традиции и с измолването  на добро здраве и благополучие. Около празниците покрай храмовете цари  суматоха, продават се неосветени свещи, цветя и всякакви други сувенири, а  черкуването сякаш отива на заден план. В тази връзка дълбокият смисъл на  прогонването на търговците от храма е един пример за това как хората трябва да  се отърсят от земното, когато се отдават на духовното.

Затова Църквата ни приканва в Божия дом да забравим всичките си земни  грижи и страдания, за да си припомним как в дните преди Великден Христос  раздаде и благослови хляба и виното, а после смирено уми нозете на учениците си  преди да поеме по пътя към Голгота. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники