Магнетичното очарование на Седемте рилски езера
В резултат на ерозивните ледникови процеси през кватернера, във високите части на Рила са се образували множество езера, които са съществен елемент от високопланинския ландшафт. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописната и най-посещаваната. Те са част от 100-те Национални туристически обекта – разказва директорът на Национален парк Рила Красимир Андонов и обяснява на какво дължат популярността си:
На красотата на природата. Много туроператори организират в района предимно летни посещения. През август на това място се събира Бялото братство. От значение е и лесният достъп със седалковата въжена линия от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Това допринася за повишаване броя на туристите и популяризиране на дестинацията не само в България, но и по света.
Откъде произлизат имената на езерата?
Имената са твърдо установени през 30-те години на ХХ век, когато се извършва картиране на езерата на цяла Рила. Свързани са с някакъв външен белег. Долното езеро – с местоположението, Рибното с наличието на риба. Имената на останалите произлизат от формата. В традицията на Бялото братство, свързано с района от 1929 година, всяко има име на санскрит. Езерата се разпростират живописно на надморска височина от 2535 м до 2095 м. Сълзата е разположено най-високо. Окото с дълбочината си от 375 м е най-дълбокото от всички ледникови езера на Балканите. Известно е и с името Сърцето. Бъбрека е емблематично за Рила и за България езеро. Близнака с площта си от 91 дка е най-голямото и най-дългото. Към средата се стеснява и при безводни години почти се разделя на две половини, откъдето произхожда и името. Над него се извисява връх Хайдута или Харамията, 2465 м. Трилистника има неправилна форма и образува три полукръга. Специфични за Рибното езеро са тревистите брегове. Долното езеро е разположено най-ниско и от него започва река Джерман.
За природните феномени творческото въображение на народа ни е създал митове и легенди. Има ли такива за Седемте рилски езера?
Много предания са се съхранили през вековете. Най-първата легенда е свързана със създаването им. Преди много години между Паничище и Седемте рилски езера имало малко селце. В него живеела прекрасна девойка – Смиляна. Един ден отишла до кладенеца за вода. Слънчев лъч се плъзнал по менците, отразил се в тях и огрял лицето й. Смаяно от неземната хубост, Слънцето се влюбило. От този ден все за нея мислело. Сутрин тя посрещала изгрева на прага на колибата, а вечер го изпращала. Така докато дошло време за жътва. Смиляна слязла в равнината да жъне с дружките си на местния бей. Денят бил мрачен, но когато влязла, дворът се озарил. Харесал беят Смиляна и се опитал да я озлочести, но девойката се бранела като орлица. За наказание я обесили. Когато Слънцето изгряло и видяло тази тъжна картина, заплакало. Бистрите му сълзи изпълнили падините на Рила и така се родили Седемте рилски езера. Затова хората наричат водата на езерата Сълзите на Слънцето. Втората легенда е свързана с опазването на езерата. Според нея името на Окото не е случайно. Чрез него природата наблюдава какво правят хората в района. Когато те пристъпват законите й, биват наказвани от Бъбрека. Историята разказва как овчари, които пасели стадата си по близките хребети нарушили тези закони. От Бъбрека се издигнал огромен буреносен облак. Пороен дъжд унищожил посеви и добитък. Според българската митология всяко езеро си имало митичен стопанин за покровител. Неслучайно едно от тях и днес носи името Халовитото. В миналото, вярвали, че в него живеели хали и бури. Други езера били опазвани от прекрасни самодиви.
Правени ли са изследвания на Седемте рилски езера?
Най-ранните изследвания са от 1890 г., от сръбски геолог – Йован Цвиич, установил ледниковия произход на езерата. В периода 1930-1932 година проучвания правят австрийски учени. През 50-те години на ХХ век са изучавани сладководните водорасли. Анализи прави, през 1960 г., Дружество „Академика“. Със създаване на защитената територия, през 1992 г., се извършват научни изследвания и мониторинг, свързани с местообитанията на редки и застрашени биологични видове от флората, фауната и микотата, както и на биотичните компоненти на околната среда.
През циркуса на Седемте рилски езера преминава част от Европейския туристически маршрут Е 4. За любителите на зимата е предвидена и зимна маркировка. / БНР
новости:
