Кладенчовата вода в Никола Козлево помни и разказва историята на първите заселници

Митът за безводието на Добруджа дълги години витаел по днешните земи на село Никола Козлево, в Североизточна България. Пътешественици, преминавали преди повече от 150години през гъстите гори на Лудогорието и през равна Добруджа, описват жаждата на хоратам през горещите летни дни. Местен книжовник разказва че „... чиста, бистра вода нийде не се вижда да тече, тук-таме се изпречват дълбоки кладенци и локви, ала от кладенците водата се вади мъчно, а в локвите е мътна и от там могат да пият само животните...”. Десетилетия по-късно картината се променя. В района идват преселници от Южна България, за да търсят нови плодородни земи, които да обработват и да отглеждат добитъка си. Останали възхитени от природата в Лудогорието и не се уплашили от безводието. Първите заселници се захванали с издирването на кладенци. Покрай тях започнали да градят домовете си. така в протежение на 1 километър те разкрили 27 източника на чиста вода за пиене. Оттогава всеки кладенец получил име. Той бил наричан според името на фамилията, заселила се близо до него. И сега са известни местата на Попов кладенец, Касабов, Ковчазов и така нататък. Обаче и другоселците, които също нямали вода, започнали да идват за да пият и да поят добитъка. Тогава в Никола Козлево решили да им дадат отделен кладенец. И до днес той се нарича Другоселският кладенец – казва Иванка Семерджиева. Тя е сред инициаторите на обществен проект за съхраняване и обновяване на местните кладенци като наследство и характерна забележителност в селото. И още за миналото от Иванка Семерджиева:

Около кладенците се е развивал животът на селото. Срещите на момите и ергените, задявките, най-добрите приятелства ставали около кладенците Много невести идвали и ставали снахи в Никола Козлево. Тестът за тяхното трудолюбие бил да донесат вода с менците и кобилицата. Тук има една тайна, която местните подсказали на момичетата, не хващали никога кобилица с вода  на раменете си. За да не се разплиска много водата от менците, те я покривали плътно с листа от дърветата. Вярвали са, че точно тази вода има чудодейна сила, затова с нея са измивали лицата на децата. С тази вода е свързана хигиената на целия род, преди да бъде прокаран водопровод в селото. За животните водата от кладенците не се ползвала. Поили са ги в гьолищата наоколо. Хората от селото намериха много снимки на живота около кладенците, запазени в семейните албуми. Тази романтика приключва в средата на миналия век, с началото на водоснабдяването. Първата чешма тук протича през 1954 г. Един стар местен майстор Иван Узунов разказва, че и до днес сънува водата. По думите му, ние сега приемаме водата за даденост и не знаем как да я ценим и пазим. „Тогава водата ни беше много скъпа и не давахме капка да се пролее напразно“.

С най-голям ентусиазъм в проекта за възстановяване на старите кладенци се включили учениците от средното училище в Никола Козлево. Водата е не само богатство, тя е живот. А нашият живот ще продължат днешните деца в селото. Радвам се, че историята за местните кладенци се възроди основно чрез тяхното участие – казва Делян Костадинов, директор на училището.

Те бяха най-радостните, най-инициативните деца, които съм виждал през всички години в училище. Обикаляха селото от край до край, събираха снимки, записваха и препечатваха истории, запазени и разказани от родители, баби, дядовци. Децата се включиха и в реставрирането на кладенците. Те изнамериха и донесоха съдовете, в които се е съхранявала преди много време водата. Има бъклици, малки бурета, медни съдове. Всичко те изровиха от тавани и изби, за да онагледят богатството, което крие историята на нашите кладенци. Като резултат от големия интерес, който събудихме към водата на родното село, местна фирма започна добив и бутилиране на трапезна вода с името „Никола Козлево“. За 22 март – Световният ден на водата, децата от училището раздаваха на всички от нея. Кладенчовата вода се превърна в символ на бъдещето и продължаващия живот в Никола Козлево“.  / БНР

Читайте
новости: