Българското вино е сред 5-те най-качествените вина в света

Красимир Коев е роден през 1971 г. в Ямбол. Завършил   е Техническия университет - София, специалност „Стопанско управление на   малки и средни предприятия”, както и специалност „Екология и опазване   на природната среда“ в Лесотехническия университет в София.   Специализирал е в Държавен департамент на САЩ и в Лондон,   Великобритания. До момента е заемал поста ръководител на отдел в   „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" ЕООД. Сега е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по   лозата и виното. Вяра Николаева разговаря с него за   българските вина, интересът към родното производство, възможностите за винен туризъм.

-Къде   се намираме на световната винена карта?

-Отдавна сме показали на света, че произвеждаме  изключително хубави, качествени, елитни вина. Последните три години на всички  световни престижни международни дегустационни конкурси България е в петицата на  спечелилите Златни отличия, което означава че ние сме в Топ 5 на категорията  качествени вина.

-Как стоим на пазара, за къде България прави най-голям износ?

-На пазара стоим сравнително стабилно. Лозовите насаждения всяка година се  увеличават с между 10 и 12 хиляди нови декара, те дават продукция грозде. Всяка  година се увеличава производството на количеството вино, а износът ни всяка  година, за последните 5 години, много стабилно расте с около два милиона литра  на годишна база с повече от предходната. Ако 2014 сме изнесли 58 милиона литра,  2015-та 60, 2016-та изнесохме 62 милиона литра. Това е една стабилност на  увеличението на нашия износ. Годишно консумацията в страната варира между 110  и 120 милиона литра вино и това го употребяваме не само ние българите на тази  територия, но и чужденците, които целогодишно - било на екскурзия, било по  работа, но посещават България. Износът ни се увеличава и на световните  пазари ние не сме, как да кажа - така определящия хегемон, защото по  производство било Франция била Италия била Испания произвеждат над един милиард  литра вино и разбира се те са основните, които дават и тенденциите, и насоките,  и ценообразуването ако щете, но в крайна сметка малка България също е на  шесто място в съотношението произведено-реализирано количество извън своята  територия.

-Мисли ли се в посока винен туризъм в България, като възможност за удължаване на  сезона?

-Тук сте права, общо взето виненият туризъм е с целогодишен характер, той не е сезонен. Знаете предпочитанията, червеното вино през по-хладното  време и зимните месеци, а бялото вино е за пролетта и лятото. Общо взето  морският летен туризъм, в съчетание с винен туризъм, ако се съчетае с културен  и исторически туризъм, ако щете и с църковен туризъм - това ще е още едно  благоприятно условие да се развива в България в тази част, в която лекичко  изоставаме. Просто ние трябва да представяме и да рекламираме абсолютно всичко,  което имаме на тази територия. Хората имат на едно голо поле три камъка, но направят  легенда. Разказват и  продават този продукт. При положение че при нас не е просто легенда, но  наистина го имаме и съществува, просто е грехота да не го използваме, за да  печели държавата от това нещо и да се рекламираме пред света.

-При нас почти под всеки камък има история...

-Точно, защото има история, може би в това направление трябва да го маркетираме  като отделна ниша, защото в крайна сметка това носи интерес у хората и те идват  да го видят това нещо. При нас в България избите са на разстояние от 10 до  15-20 километра една от друга. Като погледнете винената карта на  България те просто като гъби са поникнали една до друга. Има манастири, има балнеокурорти  има исторически места. Просто трябва да бъде направено едно  съчетание между туризма и всичко останало, което може да носи средства на тази  държава. А, повярвайте ми, ще има хора, които ще се заинтересуват и ще дойдат. Те ще опитат от българската кухня и от българското вино, ще се запознаят с традиции и обичаи, което означава своеобразнареклама. А  знаете че се продава в пъти повече, когато нещо се рекламира. / БНР

Читайте
новости: