Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Елисавета Багряна – една от вечните българки

Елисавета Багряна – една от вечните българки

Тази година отбелязваме 125 години от рождението на прочутата българска поетеса Елисавета Багряна (родена на 29. 04. 1893 г.). По този повод в Столична библиотека бе открита изложбата „Аз – Багряна”. Експозицията е част от кампанията "На училище в Столичната библиотека", която цели да привлече интереса на младите хора към литературата.

Родена през 1893, Багряна започва живота си в един много „патриархален” период за България и нейните жени. В творчество на поетесата се проявява стремежът на новите поколения българки към равенство, свободна изява, пълноценен живот и достойно място в обществото. Всичко това вече го има в популярната й първа стихосбирка „Вечната и святата”(1927). Тя носи името си от две стихотворения – „Вечната” и „Святата”. Те са символични образи на жената – човек, майка, възлюбена, възторжена или страдаща.

Аз – Багряна

Какъв човек и каква жена е била самата Багряна? „На гости” сме на една от най-ярките фигури в българската книжнина, най-голямата българска поетеса – отбеляза нейния събрат по перо Найден Вълчев от Съюза на българските писатели, дългогодишен приятел и колега на Багряна от списание „Септември”. Той започна със спомени от времето на Втората световна война. Озовал се на село заради бомбардировките над българските градове, той четял големите български поети и се вглеждал в снимките им, изрязани от вестници. Една от тях била на Елисавета Багряна.

Найден ВълчевНеподозирано, няколко години след това, аз се оказах литературен сътрудник в списание „Септември”, в отдел „Поезия”, т. е. до бюрото на Елисавета Багряна, където прекарахме заедно 20 години – разказва Найден Вълчев. Много неща чух, научих, видях. Тя четеше с молив в ръка, много грижливо, с уважение към всеки автор, без да налага строго своето мнение… Най-голям интерес тя проявяваше към младите: какво ще кажат те, с какво ново идват. Каква е новата вълна в развитието на българската лирика? Те също знаеха с кого говорят, имаха този респект, който беше естествен, наложителен, важен, и много поучителен за всички ни, за всички тях.

Аз – Багряна

Още любопитни спомени за Багряна: Тя обичала да разказва как в зората на пътническата авиация станала първата българка, летяла до Париж. На връщане обаче повечето пътници се отказали, защото по това време станала някаква катастрофа и поетесата се прибрала в София сама в самолета. Найден Вълчев разказва още как много години по-късно Багряна посрещнала вестта за убийството на президента Кенеди. Група литератори научават за това, докато били на маса в известен софийски ресторант:

Елисавета Багряна остави вилицата и ножа на чинията си и повече не се докосна до тях. Пребледня и каза: „Страх ме е за човечеството”. Тя, бурната Елисавета Багряна, която от нищо не се боеше, която обичаше музиката, рисуваше, беше се борила за женска самостоятелност, против еснафството, в такива моменти сеизмографът на нейното сърце отбелязваше важните трусове, които придружаваха нейните дни – бели и черни.

Аз – Багряна

Найден Вълчев разказва и за последните дни на Багряна, която умира в елитен старчески дом през 1991, на 97 годишна възраст:

Посетихме я с жена ми. Тя се зарадва, прегърна цветята, ръцете и бяха изтънели. Пръстите й бяха почти студени. Аз обърнах пръстена й, който се беше завъртял. Тя каза: „моят александрит, пръстенът на самотата”. Но тя сама не беше. Когато Ален Боскеиздава антология на стоте най-хубави стихотворения в света, България е представена с нейна творба. И тя беше при тези сто, сред тези най-избрани световни поети.

Антологията на Боске е само част от признанието, което Багряна получава приживе и след смъртта си. Стиховете й са преведени на 30 езика. Издавани са във Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя работи дълго и плодотворно. Последната си стихосбирка – „На брега на времето”, издава на 90 годишна възраст през 1983 г., 56 години след първата. Но и в последните си творби запазва мелодията на своя стих и свежестта на вдъхновението си.

През 1983 г., по случай 90-годишнината си, е удостоена с тогавашната най-висока държавна награда – „Герой на Народна република България”. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.