Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Българските астрономи се включват в честванията на двойния юбилей

Българските астрономи се включват в честванията на двойния юбилей

На 28 юли 1919 година в Брюксел е основан Международният астрономически съюз (МАС), обединяващ астрономически общества от цял свят. България се присъединява към него през 1957 г., макар че големият български учен в областта на астрономията проф. Никола Бонев е избран за член на съюза още през 1938 г.

Във връзка със 100-годишнината на МАС Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН организира серия събития. Първото от тях – “100 часа астрономия”, ще се състои на 12 януари от 12:00 ч. в Sofia Tech Park.

Това е един дълъг уикенд, започващ още от четвъртък, в който по цялата планета ще има инициативи, посветени на този двоен юбилей – обяснява откъде идва името на събитието доц. д-р Люба Славчева-Михова от Института по астрономия. – Ние сме предвидили лекции и презентации, които ще предизвикат интереса на малки и големи, защото са насочени към широка аудитория.

Посетителите ще могат да се запознаят с важни моменти от историята на МАС и новите космически мисии до Слънцето, да научат какви са проявите на магнитните полета при звездите, ще имат възможност да наблюдават експеримент, при който космическите лъчи стават видими за окото, да научат как и защо се сваля огледалото на големия телескоп в Националната обсерватория в Рожен, ще бъде хвърлена светлина върху природата на някои впечатляващи астрономически обекти, като свръхнови и т. нар. “проблясващи” звезди.

Една от демонстрациите е свързана с определяне на размерите на Земята по много древен метод, определен още от Ератостен – разказва доц. д-р Люба Славчева-Михова. – Той е роден през 276 г. пр. н. е. и е първият, който се опитва да определи обиколката на Земята. Забелязвайки, че в деня на лятното слънцестоене по пладне слънчевите лъчи падат вертикално в египетския град Сиене, той поставя стълб в двора си в Александрия и измерва ъгъла, под който падат лъчите там. Знаейки, че двата града са разположени на един меридиан, определя разстоянието между тях и по разликата в ъглите на падане на лъчите с удивителна точност изчислява обиколката на Земята. Разликата с реалната дължина на земната окръжност е по-малка от 1 процент и се дължи на неточното определяне на разстоянието между градовете. Ние ще повторим неговите стъпки, използвайки глобус.

За пръв път ще бъде представена изложбата “Нагоре и отвъд”, посветена на годишнината на Международния астрономически съюз. Тя разкрива най-вълнуващите достижения на съвременната астрономия и изследването на Космоса през последното столетие, проследява накратко ключовите моменти в историята на МАС, показва най-важните открития и най-известните астрономи.

Планираме изложбата да стане пътуваща, ще я покажем по време на Софийския фестивал на науката през май и на традиционната конференция на астрономите в България през юни – казва доц. д-р Славчева-Михова. – През годината са предвидени и много други събития, сред които Денят на светлината (16 май), 100 години от пълното слънчево затъмнение (29 май), което е първият успешен тест на Общата теория на относителността, лекции на астрономически теми в неформална обстановка. Първата от тях ще бъде на 8 март и ще е посветена на ролята на жените в астрономията от древността до наши дни.

През юли в Астрономическата обсерватория в Белоградчик ще се проведат наблюдения на лунното Море на спокойствието по случай другия голям юбилей тази година – 50 години от кацането на човек на Луната. Предвидени са летни школи по астрономия за ученици, а 28 август е Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория в Рожен. През цялата година се очакват събития, организирани от астрономически обсерватории, планетариуми и клубове в редица български градове.

2019 година ще бъде богата на астрономически събития. Безспорно, най-интересното астрономическо явление ще бъде пълното слънчево затъмнение на 2 юли. То ще е видимо от Чили и Аржентина. А интересните явления за нашата страна са пълното лунно затъмнение на 21 януари, частичното лунно затъмнение на 16 юли, метеоритният поток Персеиди на 13 август и транзитът на Меркурий пред диска на Слънцето на 11 ноември. Доц. д-р Люба Славчева-Михова предупреждава, че последното явление се наблюдава само с телескоп със слънчев филтър. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови