Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Звънът на Сурва пречиства и възражда

Звънът на Сурва пречиства и възражда

„Януари е Сурва“, казват жителите на Перник, защото всяка година в последните събота и неделя на месеца градът очаква участниците в Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. 28-ото издание на карнавала ще посрещне над 7500 участници. Маски от всички етнографски области на България ще демонстрират 102 групи. Обичаите си ще покажат и 19 групи от Македония, Русия, Португалия, Италия, Сърбия, Румъния, Гърция, Словения и Турция. С всяка следваща година интересът на децата към фестивала се увеличава и тази година над 1300 деца ще се потопят в маскарадните ритуали и традиции.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Фолклорният празник „Сурва” е четвъртият български елемент, включен в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, наред с Бистришките баби, нестинарството и чипровските килими. Всяка година на Васильовден (14 януари по стар стил), в селищата на територията на Перник се пресъздава обичаят, характерен с игрите на маскираните мъже, наречени сурвакари или кукери. Людмил Йорданов – трето поколение пазител на традицията, обяснява, че и двете наименования са правилни, зависи от коя част на България е обичаят. В Пернишкия регион се наричат мечкари и сурвакари, а в другите краища – чауши, бабугери, старци, сурати и т. н., но общоприетата дума е кукери.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Корените на тази автентична традиция се крият в езическите ритуали, онаследени от далечното минало. Обичаят започва вечерта на 13 януари, когато кукерите правят големи клади – вярва се, че огънят, който палят, пречиства, обновява и възражда за нов живот.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

От векове традицията на Сурва се предава от баща на син. Людмил Йорданов за първи път е бил кукер едва 3-годишен през 1993 г., заедно със 7-годишния си брат, баща си и дядо си. Откакто се помнят в семейството сами изработват маските и костюмите за празника, а подготовката започва месеци преди Сурва:

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Старите костюми се обновяват като се набляга на изработката на нови кукерски маски, т. нар. ликове – обяснява събеседникът ни. – Групата се събира в пригодено за целта помещение, което в района на Перник се нарича мечкарница. Всеки носи необходимите материали и с общи усилия участниците се подготвят за празника. Всяка маска е индивидуална и неповторима. Няма предварителен план или скица. Майсторът, изработва това, което усеща, че е необходимо.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Огромни и плашещи са кукерските маски. Вярва се, че трябва да бъдат пазени в тайна до празника, за да не изгубят магическата си сила. Людмил Йорданов обяснява, че идеята при изработване на кукерската маска е да прогонва злите сили и да изглежда колкото се може по-страховита, по-страшна от злото дори:

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Нашите кукерски маски се изработват изцяло от естествени материали – дърво, кожа, рога – казва той. – Семейството ни прави конструкцията предимно от червена върба, тя е лека и жилава. Покрива се с животинска кожа – овча, козя, заешка или друг вид. Кукерската маска се смята за завършена след поставяне на страховитите рога, които са от незастрашени от изчезване видове. Добре е да се знае, че кукерството не се извършва от варвари, които унищожават животни.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Според събеседника ни всеки може да изработи костюм и маска, стига да има желание да даде нещо от себе си и да вложи сърце и душа. Многобройни са цветовете, които се използват, но основен е червеният защото се вярва, че гони злите сили. Всяка сурвакарска група изработва маски и костюми по свой начин, с различни материали – парцали, пера, мъниста, животински кожи. Затова кукерите са толкова пъстри и различни в нашата малка родина България – обяснява Людмил.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Този колоритен, жив и до днес обичай, е изпълнен със символика. Всеки жител с нетърпение очаква сурвакарите, които със своите обредни действия, танци и звъна на хлопките, окачени на кръста им, прогонват злото и носят здраве, благоденствие и берекет.

От ранни зори нашата сурвакарска група от Селищен дол започва да обикаля къщите на селото, разказва Людмил Йорданов. С екливото, благозвучно дрънкане на звънците кукерите прогонват злите духове. Играят за здраве и плодородие. След като групата мине през всички къщи се събира на площада и с последния тътен на хлопките се слага край на празника. Общата трапеза също е задължителен елемент от най-големия празник в региона на Перник.

Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“

Маскарадната традиция в района на Перник през 1966 е превърната във фестивал, който постепенно прераства в национален, а от 1985 е със статут на международен. Перник членува във Федерацията на европейските карнавални градове и през 2009 г. е обявен за маскарадна столица на Европа. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.