Български майстори са строили Байракли джамия
Богата е историята на Самоков, за което свидетелстват и многобройните обекти, привличащи хиляди туристи. Още от създаването си през Средновековието градът се оформя като мултикултурно средище, в което съжителстват различни вероизповедания. Свидетелство за това е и запазената до днес Байракли джамия – паметник на културата с национално значение. Предполага се, че е строена около 1845 г. по заръка на Мехмед Хюсреф паша. Директорът на Историческия музей в града Веселин Хаджиангелов обяснява, че единствените запазени документи за построяването ѝ са в архива на един от зографите – Христо Йовевич. Сред документите има няколко оригинални проекта за стенописната декорация. Изображението (на джамията) може да се види върху фотографски материали и пощенски картички от края на XIX в., допълва Веселин Хаджиангелов. Архитектурата ѝ не се отличава от останалите джамии, строени в същия период – молитвен дом с квадратен план, ориентиран на югоизток към свещените градове – Мека и Медина, с молитвена ниша – михраб.
Събеседникът ни допълва, че от строителната техника е видно, че е дело на български майстори и е убеден, че стенописната украса прави паметника уникален:
Строителите са оставили не само своя майсторски почерк, но и трайна следа. През 70-те години е извършена реставрация от един от най-добрите специалисти в тази област, самоковеца Георги Белстойнев. По време на работата са открити два графита върху хоросановата мазилка на стената. В югоизточния ъгъл е направен план на църква, която прилича на тази в Рилския манастир. Много изследователи, включително изкуствоведката Анна Рошковска, смятат, че майсторите, които са градили храма в Рилския манастир след последното му опожаряване, са същите, които са строили и Байракли джамия. Другият графит е в северозападния ъгъл, където са изписани имената – Иван, Ристо и Коста, които съвпадат с имената на трима действащи по онова време самоковски зографи – Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов. Така че напълно е възможно това да са зографите, направили богатата декорация в джамията.
Доколко стилистичните черти на рисунъка, характерен за християнското изкуство, са повлияли на изписването на джамията? Г-н Хаджиангелов пояснява, че:
Точно това отличава този паметник от всички останали. Типичната мюсюлманска украса за молитвени домове е изобразяването на тугри (султански печати с калиграфски орнаменти – б.а.), подписите на султана, текстове от корана, геометрични фигури. В тази джамия декорацията е пищна, характерна за бароковата орнаментика на обществени сгради в Централна и Източна Европа. Има вписани, умело замаскирани с растителни елементи кръстове, което също показва християнския характер на зографите. Впечатление прави еврейската звезда на купола. Изписването ѝ в мюсюлмански храм се обяснява с факта, че този соларен символ е известен от зората на човечеството и е поставян на всякакви култови сгради. Така че няма никаква скрита връзка между юдаизма и мюсюлманството.
Може ли да се говори за общ художествен вкус в религиите и по-специално в християнството и мюсюлманството?
Най-вероятно да, казва историкът Веселин Хаджиангелов. В тази късна за Османската империя епоха границите са отворени, хората имат възможност да пътуват извън пределите на империята. Контактите и културните отношения с по-богато устроените християнски държави влияят със своите достижения в изкуството. Когато Мехмед Хюсреф паша идва за откриване на джамията, мюсюлманските сановници са изненадани и възмутени от украсата, защото тя се различавала от представите им за изписване на молитвен дом. Те поискали декорацията да бъде заличена, защото е направена от неверници, християни, и имала светски характер. Красотата на изписването толкова силно въздействала на Мехмед Хюсреф паша – човек с високо образование, дипломатическа и военна кариера – че той отказал. Единственият компромис бил да се замаже михрабната ниша с изобразени джамии от Мека и Медина – стенопис, открит при реставрацията. Така че съществува приемственост. Да не забравяме, че в по-богатите домове и на мюсюлмани, и на християни е имало традиция да се прави декорация с много орнаменти.
След реставрацията на Байракли джамия е решено тя да се превърне в пространство където да се експонира османското културно наследство, защото не бива да забравяме, че то играе съществена роля в живота и в културата на България, казва в заключение Веселин Хаджиангелов. / БНР
новости:
