Трифон Зарезан – празник, който започва с труда на лозарите и приключва с наздравици

14 февруари, който е познат в много страни като Ден на любовта, в България по стара традиция се свързва с празника на лозарите и виното – Трифон Зарезан. В този период вино се пие в цялата страна, а в София, която не попада във винопроизводителен район, но пък ценителите са най-много, беше организиран вторият Софийски квартален „Tour de Зарезан“. Събитието се проведе по инициатива на Българската асоциация на независимите лозаро-винари (предимно семейни предприятия), няколко магазина и заведения, отдадени на мисията за популяризиране на българското вино. На пет винени локации в столицата бяха организирани дегустации и беседи, представящи продукцията на 19 български изби, членове на Асоциацията.

Сред производителите, които предлагат на българския потребител нови комбинации от винени сортове, са собствениците на млади лозови насаждения в село Капатово. То се намира в района на Мелник – добре познат с отличните си условия за винопроизводство. Лозята в с. Капатово са част от семейно имение, където насажденията получават ежедневни грижи и така се постига максимално качество на реколтата. Имението в Капатово има 174 декара собствени насаждения – 104 декара лозови масиви в плододаване и 70 декара млади лозя. Изградената система за капково напояване обхваща цялата площ и дава възможност за реакция при климатични аномалии и драстични засушавания – казва Франц Димитров, който от 6 години работи в търговската сфера и винопроизводството. От него научаваме за спецификата при създаването на нови лозови масиви в район, където те не са съществували:

Първите почвени проби от земята на Капатово бяха изпратени за анализ във Франция преди около 13 години. От там е закупен и посадъчен материал. На базата на анализ на данните за почвата и климата ни беше отговорено, че тези сортове, които ще насадим, са много подходящи за нашия регион. Така и се оказа. Характерни за този район са слънцето, топлият климат и песъчливата почва. В началото собствениците на имението са започнали със съвсем малки площи лозови насаждения, които са били изцяло за лична консумация. В един момент обаче се оказва, че са надхвърлили количествата за лични нужди и така възниква идеята виното да се продава. Постепенно става ясно, че продукцията е много сполучлива и се търси на родния пазар. Оправдано беше да разширяваме площите и винопроизводството. В момента сме стигнали максимума в отглеждането на лозя. От тях произвеждаме червено и бяло вино, а от една година и розе. Имаме богата гама от френски сортове лозя, която допълваме почти всяка година – „Сира“, „Пти Вердо“, „Марселан“, „Вионе“, „Шардоне“ и др. За момента износ не правим, а българският пазар изкупува всичко, което произвеждаме. Може би в един бъдещ период – като влязат всичките ни лозя в плододаване, може да помислим и за външни пазари. Използваме модерна нова техника в дейностите на полето, без която няма как да се справим с обема на работата. Но не разполагаме със собствени изби за вино, затова наемаме специализирани съдове и специалисти от други, утвърдени фирми във винопроизводството.

2018 г. беше тежка за винопроизводителите в България. Причина бяха обилните валежи и градушки през пролетта, които предизвикаха много болести по лозята.

Успяхме да спасим реколтата, но с много работа и правилна намеса и обработка с препарати, обяснява Франц Димитров. Даже имаме много по-добри резултати, в сравнение с предходни години – към 100 тона грозде, като преди това сме стигали до 52-3 тона. Но това се дължи не само на условията през годината, а и защото влязоха в плододаване някои от по-новите ни лозя. Аз от 2013 г. работя за градини и лозя „Капатово”. Бях на 35 години тогава, иначе моята специалност е информатиката. Донякъде това ми помага – логиката на решаване на задачите е същата. Но този бизнес ме влече повече, а и чувствам грижата за лозята и земята като свое призвание. / БНР

Читайте
новости: