Безвъзмездният труд на читалищните дейци пази от забрава посланията на предците ни

Пазители на традицията – така определят плеядата от самодейци в градове и села, които влагат цялата си енергия и талант, за да поддържат жив духа на народа ни. Самодейците са хора, които, обединени в непрофесионални творчески групи, изпълняват български традиционни песни, разиграват театрални постановки, пресъздават фолклорни традиции, празнуват и тачат всички български празници. Дейността им процъфтява както в големите градове, където календарът е изпъстрен с културни прояви, така и в малките села, където сцената на местното читалище се явява средище на културата за малката общност. Самодейците са истински будители и лидери на местно ниво. Мнозина биха се запитали – какво печелят тези хора като отдават труда и свободното си време години наред в името на нематериална кауза. Да бъдеш част от самодейна група не е въпрос на професия, а на вътрешен подтик и житейско призвание. Истината е, че те пазят голямо съкровище, в което е събрана цялата мъдрост, оптимизъм и вяра на народа ни. Когато събират и записват стари народни песни, възстановяват обреди и традиции, читалищните дейци изтръгват от забрава посланията на предците ни. Самодейците ни карат да вярваме в преданията на старите българи, като показват как светлината прогонва мрака, как природата ни дава надежда, като всяка година се пробужда за нов живот.

Много пожелания за здраве и дълъг живот, за сполука и веселие си отправяме ние – българите, на прага на пролетта. Символ на чистата радост, с която ни изпълва пролетното слънце, са мартеничките. Бели и червени – тези най-български символи ни подсещат, че в живота всичко зависи от личната отдаденост, постоянство и от любовта, която даваме. Неслучайно денят на мартеничките – 1 март, се е превърнал в празник на самодейните организации. Отбелязват го скромно, но винаги под покрива на своя втори дом – читалището.

В читалище „Св. Св. Кирил и Методий 1927” в софийското село Долни Богров за Първи март се подготвят от седмици. Той е сред най-емоционалните и запомнящи се дни в календара им. Жените се събират в предходните дни и ръчно изработват мартенички за децата в селото. Малчуганите пък всяка година откриват в тяхно лице Баба Марта – истинската.

Истинската Баба Марта е облечена с червена рокля, има на главата червена кърпа. Облечена е с бяла блуза и носи тъкана шарена престилка. В ръка държи хурка и кошница, пълна с мартенички. Много обичаме тази традиция, празнуването на Баба Марта на 1 март всяка година, разказват Лиляна Ташева и Мария Василева, които са сред самодейците в читалището. Събираме се в читалището, там правим мартеничките, така че да има за всички. Децата в детската градина имат свое тържество,но ни очакват и нас с радост. Миналата година дори се събрахме две – едната по-възрастна, другата млада Баба Марта при децата, но и на двете ни се радваха много. Преди 2 години, когато пак бях в ролята на Баба Марта на 1 март, едно от момиченцата, което живее близо до моя дом, след празника ме видя отново, но вече не бях предрешена като Бабата с мартеничките. Бях се качила на покрива на къщата ни, тъй като течеше ремонт. Детето обаче ме позна и започна да повтаря на родителите си, че Баба Марта е там – на покрива. Това е един много мил спомен и сега ми е приятно, когато се срещнем на улицата да ми каже – „Здравей, Бабо Марто!“. / БНР

Читайте
новости: