Вкусно пътешествие из Сливенския край
Едно читалище с осемдесетгодишна история в едно от все още “живите” български села реши да събере в сборник вкусната история на своя край. За да направи достояние на младите хора кулинарните съкровища – докато все още има кой да ги пази и да ги разказва.
“Вкусни пътешествия из Сливенския край” – така са нарекли проекта си дейците от читалище “Пробуда–1938” в с. Панаретовци. Целта им е да опазят и популяризират традиционните ястия от своя район. Те не просто ще събират вкусни рецепти, по които се приготвя храната в съседните села, но ще издирват автентичните сред тях.
Автентичността ще бъде защитена предимно от по-възрастните жени, които продължават да готвят както в миналото – разказва Дора Куршумова, председател на Обществения дарителски фонд-Сливен, който финансира проекта. – Деветдесетгодишната Пенка Славова, осемдесетгодишните Донка Петрова и Радка Пейчева от село Панаретовци знаят старите рецепти, а и имат внучета, на които да ги предадат. Нали идеята е младите хора да опитат от автентичния вкус – ястия, приготвени по някогашната технология, без Е-та и консерванти и да го сравнят със сегашните хамбургери и другите изкуствени храни.
До ден днешен панаретовци приготвят множество типични ястия за Сливенския край, чиито рецепти са опазили във времето и предават между поколенията. За разлика от повечето, вече обезлюдени български села, тяхното се радва на близо 350 жители с трийсет деца в началното училище и още петнайсет в прогимназиалния клас.
За селото са характерни сирените пити, солено-сладката милина – баница със сирене, която се залива със сироп или с мляко, катмите, направени със суроватка вместо с мляко и с добавена мая – продължава разказа си Дора Куршумова. – Приготвят се също ръсеници, гюзлеми – това са закуските от едно време, както и обредна храна със сладък булгур за т. нар. понуди (гощавка на близки и роднини след раждането на бебето). Хората си правят и вкусни сладка, защото в този район растениевъдството е добре развито, рачел, пияни праскови, сливи с ядки от орех или бадем, ошав по специална технология за подслаждане – потопен в шира и после изсъхнал на въздух.
За да съберат максимален брой автентични рецепти, хората от читалището ще се срещат с познавачи на традициите и ще провеждат т. нар. кулинарни анкети – заимствали са ги от етнографски изследвания и чрез тях ще описват начините на производство, от какви зърнени култури се омесва хлябът, как се консервират храните. Освен тези обобщени характеристики, в сборника рецептите ще бъдат разделени на делнична и празнична храна.
Рецептите ще бъдат описани заедно с технологията – не само колко лъжици и колко чаши се слагат от продуктите, но и по какъв начин се приготвят – казва още Дора Куршумова. – В село Бяла например една жена много добре описа как прави гюзлемите – първо ги напръсква с гореща солена вода и след това ги задушава, за да останат меки. Въобще има много интересни тънкости и съвсем не е достатъчно да бъде спазена дадена рецепта. Има неща, които са останали във времето, и точно те трябва да се предадат, за да може приказката на рецептата да продължи в рода.
Освен сборника с рецепти, ще бъдат организирани кулинарни изложби и събития, с които да се популяризират типичните ястия за района. Например в Крушаре – голямо село между Сливен и Ямбол, децата между четвърти и седми клас ще месят обредни хлябове, ще изработят тяхната украса и накрая ще ги опекат в специална пещ.
Предвижда се книжката с рецепти да излезе към края на годината, за да може по Коледа хората да опитат вкуса на гозбите от Сливенския край. / БНР
новости:
