Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Палеопарк във Вършец ще ни пренася във времето преди последната ледникова епоха

Палеопарк във Вършец ще ни пренася във времето преди последната ледникова епоха

Как са изглеждали днешните български земи преди 2 500 000 години, тогава, когато в Източна Африка тепърва са се зараждали първите хоминиди, довели до появата на човека? Възможност да се потопим в онези обвити в мистерия далечни времена ще ни даде палеонтологичен парк в центъра на Вършец. В него ще бъдат представени флора и фауна, открити в находище на 7 км от курортния град, датирано към средния вилафранк, отнасящ се към ранния плейстоцен, или малко преди началото на последната ледникова епоха.

Палеопарк

Проектът ще се реализира със средства по европейската програма „Интеррег“, а в момента тече конкурс за избор на изпълнител. Сред кандидатите е Националният природонаучен музей в София, чиито учени – създателят на палеоорнитологията в България проф. Златозар Боев и днешният директор на музея, проф. Николай Спасов - специалист по изкопаеми и съвременни бозайници, са сред изследователите на находището. То е открито преди 30 години:

Палеопарк

Иманяри, които са ходели наоколо, открили костици, или „черепчета“, както бяха казали, които едва ли не светели (всъщност опалисцирали). Занесли ги на местния учител по география. Той се свързал с Геолого-географския факултет на Софийския университет, а след 2 години информацията достигна до нас с проф. Спасов, - си спомня проф. Боев. - Когато започнахме да изкопаваме нови за науката животни, установихме, че става дума за невероятно интересно и богато находище в световен мащаб, което трябва да бъде запазено и показано в специален музей, или „палеопарк“, убеден е проф. Златозар Боев.

По думите на проф. Боев, в света няма по-богато фосилно находище от този именно период на ранния плейстоцен от това, край Вършец.

В него, на базата на почти 7 000 останки, са открити 166 вида растения, безгръбначни и гръбначни животни. Само сред птиците са установени един нов род и 16 вида, в това число балкански късокрил кюкавец /водобегач/, орелът на Курочкин, сухополска чучулига, хемуски орел змияр, соколът на Петър Бакалов, кръстен на първия български палеонтолог на гръбначни животни, една от най-дребните птици в Европа, открита в изкопаеми материали – българското кралче, а така също:

Палеопарк Т. нар. шовирерия /chauvireria balcanica/, която съм кръстил на една от най-добрите специалисти по изкопаеми птици – французойката проф. Сесил Мурер-Шовире. В находището са намерени към 1100-1200 кости, вероятно, от 50-ина такива птици. По света са много малко видовете изкопаеми птици въобще, които саописани въз основа на такъв изобилен материал. Това е яребицова птица с размери между съвременния пъдпъдък и яребица, която, по нашите предположения, както много други птици, намерени там, е била жертва на бухал, използвал преддверието на някогашна по-късно срутила се пещера, като убежище и място за хранене.

В находището, придобило световна известност, са намерени и останки на много едри наземни хищници, като мегантереон, който се пази във фондовете на Националния природонаучен музей, гигантски гепард, европейски ягуар, носорози, два вида мечки… Но как е изглеждал този район в навечерието на ледниковата епоха?

Палеопарк Съдейки по състава на намерените животни, както и въз основа на събраните семена на растения, можем да кажем, че в околността на находището по онова време е съществувала суха савана с разпръснати единични храсти и дървета, тъй като носорозите, дроплите, гепардите са обитатели на откритите ландшафти. Имало е и малки разредени горски участъци, защото част от намерените животни – мечки, ягуари, кралчето, черешарката, са обвързани повече към горски местообитания. Климатът е бил доста по-сух и топъл в сравнение с днешния, а пейзажът – много по-равнинен.

Цялото богатство, разкриващо част от историята на нашите земи от преди милиони години, е открито в една скална фуния- въртоп, останка от някогашната пещера, с диаметър не повече от 1 метър, в която костите са се намивали от повърхностен отток, както казва с усмивка проф. Златозар Боев, като по поръчка за нас. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови