“Долината на магаретата” предлага сладък живот на дългоушковци
Да се разделиш с верен другар след двайсет и повече години всеотдайна служба – стопаните на възрастни магаренца не крият сълзите си, когато трябва да оставят своето животно в приют. Но “Долината на магаретата” съвсем не е невзрачен обор, в който уморените от тежък труд четириноги да дочакат своя край. Просторната и богата на природни гледки местност посреща обитателите си с удобства и грижи.
Преди три години швейцарската организация “Ветеринари в действие” изгражда приют за възрастни магарета в гоцеделчевското село Баничан, за да се погрижи за многото животни в околността. Защото почти във всеки двор там живее по един Марко – и той болнав и застарял като стопаните си. Ала вместо да свърши в кланицата или да се мъчи от недохранване и недостатъчно внимание, той може да прекара щастливо старините си на воля сред красотата на природата. В “Долината на магаретата” той може да се приюти в някой от четирите магарилника, по цял ден да се разхожда на 250 декара площ и да получи специализираната помощ на двама ветеринари и деветима гледачи.
Всяко магаре пристига в приюта със собствена съдба, разказва д-р Марио Дърпатов, който се грижи не само за обитателите на приюта, но и за близо 150 животни в областта. Някои от добичетата едвам се крепят от изнемога, други са прегладнели, повечето са болнави. Преди седмица от село Долен постъпва последното, шейсето, засега животно – 33-годишно магарче, както го нарича докторът, като по чудо все още живо. Защото, подобно на своите събратя, цял живот и без почивен ден е теглил каручка, работил на полето, пренасял товари на гръб.
Най-честата история на магаренцата е че вече остаряват и не могат да работят на полето – а те затова са били взети в началото – обяснява д–р Марио Дърпатов. – И в един момент хората се принуждават с години да ги хранят на ясла, тъй като не могат да се разделят с тях. Това е все едно да си оставиш кучето или котката, затова стопаните гледат да са максимално с животните, дори и нищо да не им вършат. Просто ги хранят и се отнасят с тях като с домашен любимец. Обикновено последните десетина години от живота на магаренцата се променят и от работно животно те се превръщат в компаньон. Когато обаче самите хора остаряват и не могат повече да се грижат за тях, те ги довеждат в приюта.
Тук магаретата си имат строг режим. Сутрин ги извеждат на паша и в това време почистват оборите им.
Отделно си хапват сено, фураж, ечемик. Ако е хубаво времето, цял ден прекарват навън. А вечер се прибират “по леглата”, затворени на сигурно, със сено и вода.
И за да могат по-дълго време да се наслаждават на този сладък живот, за тях докторите и работниците полагат целогодишни грижи – ваксинират ги, дават им витамини, с машина почистват зъбите им, подрязват копитцата им, сресват ги, летем ги къпят, през зимата ги топлят с лампи в оборите.
При нас магаренцата бързо свикват, защото има още много от същия вид и стават кротки и спокойни – казва д-р Марио Дърпатов. – Няма как да знаем как са били при стопаните си, но от характерите, които виждам, явно всички са добри.
Обичат някой да им обръща внимание, социални са, искат да ги почешеш, да ги погалиш. Обичат да им е чисто в обора, да се разхождат на воля, да пасат трева. Магаренцата живеят свободно, не се връзват, не се ограничават, прекарват на пасищата по цял ден и само вечер се прибират, за да спят. Много добре се чувстват животинките.
Често магаретата биват навестявани от ученически групи и туристи. Понякога идват и бивши стопани, за да прегърнат любимото животно. А ако и вие някой ден решите да посетите приюта в село Баничан, обитателите му ще ви посрещнат най-сърдечно и доверчиво ще ви побутнат с муцунка. / БНР
новости:
