Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Първият столичен трамвай – чудото, с което започва българският 20-ти век

Първият столичен трамвай – чудото, с което започва българският 20-ти век

Светлината от електрифицираните улици и домове осветява пътя в двайсето столетие на младата българска столица София. Ала новият век е ознаменуван с още едно епохално събитие – по релсовите линии потегля първият трамвай.

Думата „чудо” за добрия стар трамвай може да звучи иронично в контекста на днешната техника. Но трябва да се отбележи, че София /до 1878 областен център във феодалната Османска империя/ в сферата на технологиите изостава много малко от големите западни градове. Например, електричеството в българската столица тръгва през 1900 година, 18 години след като Томас Едисън електрифицира част от Ню Йорк. Бързото развитие на България е предимство, което идва с нейната демократична революция, каквото всъщност е Освобождението през 1878г.

Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес – първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица /днешния централен булевард „Витоша” – б.а./. Така вестник от началото на миналия век описва чудото на техниката, появило се на 1 януари 1901 г. Първата мотриса се движела от гарата до центъра на столицата, спирала по знак на пътниците и билетът струвал колкото една бира. Купетата били разделени на първа и втора класа – елитът на града пътувал в отделение с драперии и украса по прозорците и седалките, а простолюдието сядало на дървени пейки.

В началото хората гледали странно трамваите, защото изведнъж се появило превозно средство, което е електрическо и се движи само, без животинска тяга – разказва Виктор Чаушев от сдружение “Градски транспорт и инфраструктура”. – Даже първоначално ги било страх да се качат и чакали някой друг преди тях да пробва. А писателят Иван Вазов описва как богаташите давали по няколко стотинки на деца от по-бедни семейства да се возят, за да видят дали е безопасно.

Появата на трамваите дължим на кмета Димитър Петков, който по време на своя мандат /1888-1893/ стои в основата на първите планове за електрификация на столицата и на първите концесии. По-късно /от края на 1898/ белгийското дружество “Електрически трамваи” за две години успява да построи 25 км. релсов път, състоящ се от единични коловози.

Интересен факт е, че концесиите и тогава са били плод на разгорещени дебати в общината, още повече че в конкретния случай е имало много кандидати и, естествено, лобисти – казва Виктор Чаушев. – Държавният архив пази свидетелства как е протекло концесионирането, интересни изказвания, обвинения в лобизъм и корупция. Но в крайна сметка всичко е завършило добре, защото резултатът се вижда в много кратък период и благодарение на трамваите София заприличва на истинска европейска столица.

Български трамваи започват да се конструират през 30-те години на миналия век – по модела на внесените от Германия. Най-добрите образци са произведени след Втората световна война, а по-късно се появяват и мотриси с нов дизайн, но технически далеч от достиженията в света, според Виктор Чаушев. Днес нямаме производство и целият трамваен парк е внос – различно качество, модели, цветове.

Това е въпрос на възприятие – коментира Виктор Чаушев. – Проблемът е, че не се полагат усилия трамваите да бъдат уеднаквени като дизайн и оцветяване, за да се намали вредното визуално въздействие върху градската среда. Но пък, от друга страна, наличието на толкова много мотриси е добра предпоставка след време да имаме своеобразен парк от исторически трамваи. Ако имаме интересен музей на транспорта, това ще придаде голяма добавена стойност на туристическата услуга, която може да предложи София.

Евентуален музей би съхранил ръждясващите в момента по депата исторически образци. Но макар и вече с едновековно присъствие, трамваят не е изчерпал своята роля.

Проблемът е, че тази услуга не е модернизирана – казва още Виктор Чаушев. – Трамваите могат да превозват почти толкова пътници, колкото метрото – по обособени трамвайни трасета – и това може да се види например в Чехия, в Германия. София има много места, където трамвайният транспорт трябва да бъде развит и хората да бъдат обслужени много по-евтино, отколкото да строим метро. Един километър трамвайно трасе струва около 2 млн. евро, а на метрото 20 млн. евро – т.е. десет пъти повече. Но ние не сме най-богатата столица в Европа, която да си позволи навсякъде да има метро. Докато трамваите ще увеличат значително пътниците в градския транспорт и значително ще намалят трафика в града, защото метрото не може да мине навсякъде. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови