Добри Войников – вечният учител
Къщата-музей на Добри Войников се намира в сърцето на Шумен – град, който помни много бележити българи, дали своя принос в развитието му като духовен, политически и икономически център през нашето Възраждане. Любопитен факт от историята на Шумен разкрива писмо на хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му „Пътешествие в Полша и други места”, издаден във Венеция през 1830 г. Там арменецът-пътешественик описва музикално-театрално представление, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. „Вечерното зрелище“ е дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже и според автора е считано за нещо традиционно. Това е първият запазен документ за подобно гражданско честване у нас. Отново в Шумен се появява едно от първите български читалища (1856 г.), първото българско театрално представление, първият градски оркестър. В историята на града са записани още много „първи“ културни събития, голяма част от които са свързани с името на Добри Войников. Музейната сбирка в неговия дом пази документи, ръкописи, вещи, театрални костюми, напомнящи за многостранната му дейност. Разказва Красимира Чалъкова, уредник в музея и пламенен почитател и изследовател на делото му:
На първо място той е просветен деец – учител и като такъв прави някои от първите свои „революции“ – въвежда линейния нотопис, заменяйки невмите и установява европейския стил на преподаване.
Пише някои от първите учебници по история, граматика. Той не обича менторските методи, популярни по онова време, а провежда интересни беседи, ориентирани изцяло към интересите на учениците и буквално ги запленява с предмета, който преподава. Още от ученическа възраст Войников е изявен музикант. Той е сред първите участници в първия български оркестър от европейски тип, създаден в Шумен от диригента Михай Шафран (1850 г.). Когато Шафран напуска града, връчва диригентската палка именно на Добри Войников, който е първият българин, дирижирал подобен оркестър.
Впоследствие Войников разширява кръгозора си. Открива театъра, музиката като средство за пробуждане на националното самосъзнание. Известно е, че Войников е сред актьорите в първото театрално представление. В Браила – Румъния, където се озовава през 1864 г., създава театрална трупа, която играе първите български исторически драми, написани от него. Там увлича много български емигранти – четници, интелектуалци… Сред тях е и Христо Ботев, който става един от актьорите в неговата театрална трупа. Той сформира първото национално театрално дружество, кани и първите българки-актриси. Всъщност, в лоното на изкуството, културата и педагогиката Войников работи за нашето освобождение. Без оръжия, без кръвопролития той успява да спаси много душѝ от безхаберие, помага им да осъзнаят своята национална идентичност. Тук ще намесим и Странджата , при когото се събират българските хъшове, прототипи на героите в „Немили-недраги“ от Иван Вазов. В лицето на Владиков много лесно можем да разпознаем черти от образа на Войников. Известните воеводи Хаджи Димитър, Стефан Караджа също са участвали в представленията. Неслучайно песни, писани от Войников, са звучали и по време на битки. Хъшовете реално изнасят на плещите си борбата за свобода, но зад тях стоят такива личности като Войников.
След като митарства в различни градове по поречието на Дунав, през 1875 г. Войников се завръща в Шумен и заварва „мъждукаща“ театрална и читалищна дейност, която той възражда – по думите на Красимира Чалъкова. Неговата съпруга е първата жена, която се престрашава да се появи на театралната сцена у нас и да бъде „актерица съща“, както се изразява той. Най-много се играе пиесата му „Криворазбраната цивилизация“, популярна и до днес.
Той е много скромен труженик – казва още Красимира. – Смята своите произведения за ученически работи. Съвременните учени също с лекота откриват недостатъци. Но техните достойнства са в културната революция, която той прави. Той нотира народна музика, съчинява ученически песни. За пръв път въвежда многогласно пеене в училище, основава първия ученически многогласен хор. Заслугата му не е в съвършенството на творбите, а в същината. Осъзнал огромната сила на изкуствата, за него музика и театър са неделими и имат общо послание. Той е и автор, и сценограф, и режисьор, и актьор. Негови песни звучат и в пиесите, и в антрактите. Всичко това той е използвал като помощни средства в своята учителска и просветителска дейност. За мен той е вечният учител. И днес ни учи да сме добри хора, да сме добри съседи, да бъдем скромни, да обичаме отечеството си и винаги да се завръщаме в него. / БНР
новости:
