Четенето е модерно, има ренесанс на българската литература

През 1995 г. ЮНЕСКО определя 23 април за Световен ден на книгата и авторското право. В България този ден се провеждат редица инициативи, насочени към насърчаване на четенето, особено сред децата и младежите. Четат ли българите и има ли стойностна литература в България? На тези и други въпроси отговаря директорът на Националния център за книгата в НДК и литературен клуб „Перото” Светлозар Желев.

През последните години има наистина огромен ръст и развитие в съвременната българска литература. Винаги сме имали прекрасни разказвачи, чудесни писатели и поети, но през последните години качеството наистина се повиши, може би и заради комуникациите с чуждоезичните литератури. В момента има един ренесанс в българската литература – смята Светлозар Желев.

Статистиката сочи, че България заема едно от последните места в ЕС по брой прочетени книги на година, макар че само през 2017 г. българските издателства са предложили почти 9000 нови заглавия. На нивото на западните автори ли са българските писатели?

Мнозина от тях са много по-добри от много западни писатели! – убеден е Светлозар Желев. – Смятам, че нивото на българската литература е изключително високо и това си личи по рецепцията на преводите на българските автори в чужбина, прекрасните критични статии, които излязоха в най-големите европейски медии, за романите на Георги Господинов, Алек Попов, Милен Русков, Теодора Димова, Владимир Зарев и др. За мен нихилизмът спрямо българската литература, който властваше през 90-те години на м. в., отдавна беше преодолян и хората видяха, че българските писатели са не само не по-лоши от чуждите си колеги, но и в много случаи по-добри. Имаме изключителни писатели, които наистина са гордост за всяка национална литература.

Кампанията „Походът на книгите“, в която известни личности четат в детски градини и училища; „Маратон на четенето“ с разнообразни програми и посещения на деца в библиотеките; националният конкурс „Бисерче вълшебно“, в който българските деца избират своята любима детска книга; „Празник на детската книга“; четения и срещи с автори в Националния център за книгата и клуб „Перото” – това са само част от мероприятията, които насърчават интереса на децата към четенето и книгите.

Винаги съм бил против постоянното жалване от страна на колеги и медии, че младите не четат – отбелязва Светлозар Желев. – Далеч не споделям това мнение. Виждам изключително сериозни млади хора, ученици, чиито литературни познания са на много високо ниво. Естествено, трябва да продължаваме да караме младите все повече да четат различни и все по-добри книги, да им създадем онзи респект и уважение към книгата, който години властваше в България. Четенето е модерно, но ние трябва да продължаваме със същата, а може би още по-голяма сила да провокираме младите да четат.

Светлозар Желев е категоричен, че електронната книга никога няма да измести книжния ѝ вариант. Ето защо:

Те двете не са в конкуренция. Приказката „ще изяде ли мишката книжката“ за мен никога не е съществувала. Електронната книга или аудиокнигите са просто вариант на книгата под друга форма. Съдържанието, което е важното, остава. През последните години се забелязва много сериозно забавяне на ръста на продажбите на електронни книги, така че смятам, че смъртта на хартиената книга е доста преувеличена. Възможността всеки да избира кой носител му е най-удобен е просто още един плюс повече хора да се насочат към четенето – смята Светлозар Желев. / БНР

Читайте
новости: