Георги Минчев: Богати перспективи за българския бизнес с Русия

По много признаци българският и руският индивидуален и корпоративен потребител си приличат, и това дава възможност продукт, който е намерил място в едната страна, по-лесно да се реализира в другата. Това каза председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата Георги Минчев в интервю за БГНЕС.

На българо-руския икономически форум, който ще се проведе на 19 и 20 октомври в София, представят новите митнически изисквания.

Износът на България за Русия бележи ръст от 94,5% през първите седем месеца на годината, обявиха от НСИ. Това става за първи път след като Москва наложи забрана за внос на редица стоки от ЕС през 2014 г. в отговор на санкциите срещу нея заради анексирането на Крим. Връщат ли се българските стоки с бързи темпове на руския пазар?

Българските стоки наистина се връщат на руския пазар след сериозен спад в резултат на санкциите и контрасанкциите. Разбира се, трябва да се отчете относително ниската база, от която тръгва този впечатляващ растеж, както и фактът, че позитивните промени няма как да засегнат стоките от ограничителните списъци. Две са основните причини за случващото се. На първо място, българските износители преодоляха, макар и със сериозно закъснение, шока от въвеждането на санкциите и стагнацията на потребителския пазар в Русия, в резултат на рязко намалелите цени на горивата и основните суровини. Втората причина е свързана с неголемите, но осезателни темпове на растеж на руската икономика през последните месеци, стабилизацията на курса на рублата и започналия растеж на реалните доходи в Русия. Допълнителен фактор е ниската инфлация, която не обезценява съществено доходите от продажби на вносни стоки на руския пазар. Едновременно с това продължава сериозната модернизация на редица сектори на руската икономика, която увеличава съществено промишленото потребление. Растат и инвестициите, както със собствени средства, така и чрез преки чуждестранни инвестиции. Руският пазар е, несъмнено, перспективен и привлекателен пазар за нашите фирми и ще остане такъв в обозрима перспектива. Важно е наблюдаваните добри резултати да имат устойчив характер.

Какви са опциите за създаване на съвместни предприятия и пробив на пазара на услуги?

Кооперираните производства дават разнообразни възможности за съчетаване на предимствата на българските и руските фирми. Обмяната на ноу-хау, производствен и кадрови потенциал, дават достъп до грантови схеми и фондове, които предпочитат стабилни икономически единици. Държавите работят, за да има облекчена логистика, административни, митнически и данъчни преференции. Такива съвместни предприятия по-лесно намират път до пазарите на трети страни. В областта на услугите има обширна пазарна ниша. И България, и Русия имат още много работа по задоволяване на нарастващото търсене. Съвременните комплексни и високотехнологични услуги, които се търсят от потребителите в двете страни, ще дадат възможност за сериозни печалби. По много признаци българският и руският индивидуален и корпоративен потребител си приличат, и това дава възможност продукт, който е намерил място в едната страна, по-лесно да се реализира в другата.

Кои са най-предпочитаните стоки, които българският бизнес може да предложи на руския пазар? Какви са новите възможности и перспективи пред българския бизнес за търговия в Русия?

Традиционно руският потребител е свикнал да търси нашата фармацевтична и парфюмерийна продукция. В хладилниците им често има българските вина и консерви, а във фабриките търсят подемни машини и хидравликата. Има завръщане в търсенето на стоки от леката промишленост. Нарастващият брой фабрики за производство на части и компоненти за автомобилната промишленост, няколко от които се откриха само през последната година в България, са всъщност част от глобалните производствени вериги и продукцията им е предназначена в това число за многобройните автомобилни клъстери на територията на Руската федерация. Давам този пример, защото той е показателен за необратимия характер на процесите на глобализация. Тук инициатори и организатори на българо-руската кооперация са световните автомобилни концерни, но ние и руснаците трябва да търсим собствени, автентични форми за подобен глобален подход.

Инвестиционните възможности и бизнес-климатът в България и Русия ще бъдат основна тема на предстоящия Българо-руски инвестиционен форум, който организирате. Защо сега и каква е целта?

Сега, защото сме в началото на нов, като цяло благоприятен етап за интензивно развитие на двустранните търговско-икономически връзки. Основната цел на форума е да се намерят най-точните адресати с доказан потенциал от бизнес обществата на двете страни. С колегите от Руската търговско-промишлена палата на база на опита видяхме повтарящите се проблеми и търсим адекватни инструменти, за да улесним работата на конкретните български и руски фирми. Стараем се да се повиши рязко предварителната информираност и екипите на компаниите, които ще работят, да правят по-уверено първите си крачки. Обща слабост и на руските, и на българските фирми е механичното транслиране на опита от работа в други страни и пренебрегването на спецификата на конкретния пазар и среда. Главната задача на Българо-руската търговско промишлена палата е да създаде удобни контакти за фирмите от двете страни и даде компетентност при работата на всеки един от двата пазара. Ние се грижим и за информацията, даваща сигурност на бизнеса в търсенето на адекватни партньори. Фокусът ни е насочен към дребния и средния бизнес в двете страни и към разкриване на специфичния потенциал на отделните региони и браншове.

От 1 януари 2018 г. Евразийският икономически съюз въвежда нови митнически изисквания. Как ще се отразят те на България и кои са основните моменти от новия митнически кодекс на съюза?

В Евразийския икономически съюз създаването на обща нормативна база и процедури за нейното прилагане е в пълен ход. Не става въпрос само за митници. Ситуацията е близка до процеса на присъединяване към ЕС и хармонизация на местното законодателство с това на Евросъюза. Проблемите ще са сходни, ако не и по-големи, докато се уеднаквят стандартите. Българските фирми трябва да са готови за този преходен период. Това засяга износители, вносители, превозвачи, спедитори, митнически агенти. На нас може да се разчита при възникване на кризисни ситуации. Именно затова сме организирали на 20 октомври 2017 г. семинар за новия Митнически кодекс на Евразийският икономически съюз. Пред българските фирми ще застанат компетентни и авторитетни лектори, които ще обяснят възможностите им за работа в новите условия. Така ще намалим значително рискът от загуби, за да запазят своята конкурентоспособност на руския пазар. Убеден съм, че ще бъдем полезни за всички, които правят бизнес в Русия. Подготвили сме съответните материали за участниците, на сайта на Българо-руската търговско промишлена палата - www.brcci.net има подробна информация за форума и семинара. Добрите търговски контакти и технологията за правене на бизнес правят хората по-богати. А мисля, че всички искаме да живеем по-добре, и тази възможност е в ръцете ни. /БГНЕС

Читайте
новости: