Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Анатолий Макаров: Атаките срещу съветските паметници са скъпоплатени провокации

Анатолий Макаров: Атаките срещу съветските паметници са скъпоплатени провокацииснимка: 24chasa.bg

- Ваше Превъзходителство, измина повече от година, откакто сте посланик на Москва в София. Какво се случи в българо-руските отношения през този период и как ги оценявате в момента?

- Мога с удовлетворение да отбележа, че напоследък в отношенията между нашите страни се забелязва известен позитивен напредък. По-активно протича диалогът между нашите законодатели – например през декември миналата година представителна парламентарна делегация дойде на честването на 140-ата годишнина от освобождението на Плевен. Редовно контактуват ръководствата на Руската и Българската православна църква – през март чакаме визита в България на нашия патриарх във връзка с предстоящия юбилей. Забелязват се положителни тенденции и в икономиката. След няколко години, в които обемът на двустранния стокообмен намаляваше, миналата година той най-накрая демонстрира ръст. Едновременно с това е очевидно и ние неведнъж сме го отбелязвали, а и нашите български колеги признават, че потенциалът на отношенията между Русия и България е реализиран далеч не напълно.

Имаме накъде да се стремим и в областта на засилването на политическия диалог, най-вече на най-високо равнище, и от гледна точка на икономическото взаимодействие. Убеден съм, че при наличие на такова желание от страна на българските власти ние ще успеем да направим така, че сътрудничеството между нашите страни да стигне качествено ново ниво.

- Кога може да очакваме визита на руския президент Владимир Путин в България? Изключва ли се възможността това да стане за честванията на 140 години от Освобождението на България на 3 март 2018 г.? Изборите за президент в Русия са на 18 март, това може ли да попречи на визитата?

- Както е известно, по време на телефонния разговор с българския си колега Румен Радев през юни 2017 г. президентът на Руската федерация Владимир Путин е получил покана да посети България през 2018 г. Бих искал да подчертая, че конкретни срокове на визитата не са обсъждани.

Наистина предстоящото честване на 140-ата годишнина от Освобождението на България би могло да стане един прекрасен повод за това посещение. В живота обаче, както знаете, понякога нещата могат да бъдат по-сложни, отколкото са на теория. На 18 март в нашата страна предстоят президентски избори. С оглед на решението на Владимир Путин отново да се кандидатира за този пост, организацията на визитата му тук на 3 март, тоест в разгара на предизборната кампания, изглежда твърде трудна, съгласете се. По същата причина сега не можем да правим каквито и да било планове за следизборния период. Не знам как е за вас, но за мен поне изглежда неправилно да говориш за външнополитически контакти на бъдещия държавен глава, без да имаш представа за резултатите от гласуването и преди обявяването на победителя.

При всичко това, като се върнем към годишнината на Освобождението, бих искал да ви уверя, че това е наш общ празник и сме настроени да вземем най-широко участие във всички планирани мероприятия. Голяма работа в тази насока върши вашият Национален инициативен комитет под патронажа на президента Румен Радев. От своя страна ще направим всичко необходимо Русия да бъде представена на предстоящите тържества на възможно най-високо ниво. Както вече казах, за тогава е планирана визита на патриарха - Московски и на цяла Русия, Кирил във вашата страна.

- България е страна - членка на Европейския съюз, който невинаги има много гладки отношения с Русия. В същото време обаче имаме дълбоки исторически връзки. Това известно противоречие вреди ли на двустранните връзки и как виждате бъдещето им?

- Ние разбираме, че Европейският съюз се старае да действа като единен фронт по основните въпроси на международния дневен ред. Обаче такъв подход според мен не трябва да противоречи на интересите на отделните държави. Искам да вярвам, че нашите партньори в Европа и в частност България осъзнават това и са способни да провеждат независим от блоковата принадлежност външнополитически курс, в това число и в рамките на нашите двустранни отношения. И тук тъкмо тези дълбоки исторически връзки между Русия и България, коите вие вярно сте отбелязали, само допринасят за развитие на нашето ползотворно сътрудничество, независимо от членството в тези или онези организации. В крайна сметка това е самостоятелен избор на всяка страна – спазването на националните интереси или пък блоковата дисциплина.

- Очаквате ли по време на българското председателство да отпаднат евросанкциите срещу Русия и какви са основанията ви?

- Бих искал да напомня, че Русия не беше инициатор на сегашната сложна ситуация в отношенията между нас и ЕС.

Тъй като ЕС е надробил попарата, нека той да си я сърба. Нашите контрамерки служат изключително като отговор. Точно затова смятам за неуместно да правя хипотези относно санкционния режим, тъй като рестрикциите, както е известно, вече са удължени от Евросъюза до 31 юли 2018 г. Мога само да отбележа, че стремежът на София да развива диалога по този въпрос ще бъде посрещан от нас положително и ще получи съответен позитивен отклик, в това число и в нашето двустранно взаимодействие.

- Разглежда ли Русия нашата страна като някаква заплаха? България е членка на НАТО, а пактът провежда учения близо до границите на Русия.

- Заплахите, пред които е изправена Русия, са изброени в стратегията за националната сигурност на нашата страна, която е изработена от екип експерти, професионалисти в своята област, и е утвърдена от президента на Руската федерация. Там всичко е написано доста изчерпателно. И вие можете колкото искате да търсите България в списъка на заплахи, да спекулирате с предположения, но няма да намерите там името на вашата държава. Просто защото никой не я смята за заплаха. Вече съм говорил това много пъти и не искам да повтарям едно и също. Друг въпрос обаче е как вашите политици гледат на страната ни.

- Какви са икономическите перспективи за сътрудничество между нашите страни? Какъв е търговският ни баланс и в какви сфери можем най-добре да развиваме взаимноизгодни връзки?

- Русия е традиционен партньор на България в икономическата област – като цяло по стокообмен ние сме пети за вас, а по обема на експорта във вашата страна – втори. Между другото, миналата година стокообменът между нашите държави порасна с една трета до 3,5 млрд. долара, което само по себе си е добър знак.

Разбира се, ако говорим за отделни стокови позиции, то в нашия износ в България преобладават топливно-минерални ресурси, а България ни доставя предимно машини и оборудване. В този план и руската, и българската икономика само биха спечелили от разширяване на стокообмена и от увеличаване на дела на високотехнологична продукция. И двете страни имат възможности за това.

Що се отнася до отделни сфери, бих искал да отбележа селското стопанство. Нашите компании имат интерес да доставят в България селскостопанска техника и торове. Пък ние от своя страна все още помним държавата ви като уникален производител на плодови и зеленчукови консерви – грешно е да не се ползва това. Смятам, че има перспективи за създаване на съвместни производства, например в областта на лозарството и винопроизводството или рибното стопанство. Пак ще повторя – дано да има желание.

Важна е, разбира се, и областта на туризма. Тук, струва ми се, трябва да разширяваме спектъра на услугите – не само да каним туристи да дойдат на българското море, но и по-активно да се използват балнеоложките ресурси на България, да се развиват сторическите и поклонническите маршрути.

С оглед на културно-историческата близост на Русия и България имаме големи резерви в тази област.

- Има ли нещо, което бихте препоръчали на българските власти, на премиера Бойко Борисов и на президента Румен Радев за отношенията с Русия?

- За разлика от някои свои колеги смятам за неприемливо да давам каквито и да било съвети на ръководителите на суверенна държава. Убеден съм, че при изграждане на отношенията с чуждестранни партньори властите на всяка страна трябва да се ръководят изключително от своите национални интереси, а не да следват препоръки от вън.

- Възможно ли е проектът “Южен поток” да се възобнови по някакъв начин, или България да бъде включена в продължение на планирания “Турски поток” към Западна Европа?

- Газовият проект “Южен поток” беше принудително затворен в резултат на неконструктивния подход на Европейския съюз, който със своите действия и двойни стандарти фактически постави кръст на реализацията му. Оттогава условията не са се променили драстично, така че, струва ми се, че едва ли може да стане дума за връщане към тази идея.

Същевременно ние запазваме нагласа за подновяване на енергодиалога Русия - ЕС в пълен формат. Тъкмо в този контекст е необходимо да се говори за изграждане на втора тръба на газопровода “Турски поток”, предназначена за потребителите в страните на Югоизточна Европа. При това всички варианти на включване на България в този проект ще могат да се разглеждат само ако имат съответни разрешения и “стоманобетонни”, както каза нашият президент, гаранции от страна на Европейската комисия. Същото се отнася и до проекта на газовия хъб “Балкан”.

- Кой смятате, че стои зад оскверняването на съветски паметници в България? Виждате ли нещо повече от вандалски прояви на единици хора, които, за съжаление, не уважават историческата памет? Как си обяснявате, че вандализъм има върху съветски паметници, но не и върху руски?

- Знаете, че не става дума за къса памет или обикновено хулиганство, обаче в София няма кой да се учуди от драсканица по стените на блоковете. Според мен атаките срещу съветските воински паметници и преди всичко срещу Паметника на съветската армия и пловдивския “Альоша” са прецизно планирани и скъпо, платени провокации, целта на които е да се внесе изкуствено разцепване в традиционно топлите и уважителни отношения между Москва и София. Такива прояви са само една от формите на съвременния черен пиар – да създадеш проблем от нищо, за да омаловажиш целия натрупан позитив, който, разбира се, преобладава в нашите двустранни отношения. Както се казва, да сложиш капка катран в каца с мед.

Ние добре сме запознати с позицията на българските власти, които неведнъж са се изказвали с осъждане на вандалските действия спрямо паметниците от съвместната история на Русия и България. Знаем и за подвеждане под отговорност на извършителите на тези позорни престъпления от органите на реда. Но най-важното според мен е, че такива “пещерни” методи на пропаганда, които са били подходящи може би през праисторическите времена, не намират разбиране в съвременното българско общество, което тачи своето минало и грижливо пази паметта за него.

- На изборите за президент на Русия се появиха доста цветни кандидати. Възможно ли е според вас жена да стане президент на Русия или пък кандидатът на компартията?

- В Русия всеки гражданин в съответствие със законодателството има право да взема участие в изборите, затова няма нищо учудващо, че са се появили най-различни кандидати. Апропо, изборите при нас минават под надзора на голям брой наблюдатели, в това число и чуждестранни. На сайта на нашата Централна избирателна комисия можете да се запознаете със системата за контрол и сами да се убедите, че тя гарантира както прозрачност, така и честност. Работата на самите регистрирани кандидати е да спазват изискванията на закона и да заинтересуват избирателите. След това вече от тяхната програма, убедителността на предизборната кампания и позицията им по най-важните за страната въпроси зависи какво впечатление ще направят на избирателите. В края на краищата изборът вече ще зависи само от волеизявлението на гражданите на Русия. Що се отнася до такива критерии като пол или партийна принадлежност, те, както ми се струва, не играят решаващата роля.

- Наскоро беше публикуван доклад на Бундесвера, който посочва възможни сценарии за бъдещето на ЕС. В един от тях се казва, че някои източноевропейски страни в ЕС може да се преориентират към Русия и да образуват Източен блок. Сред основните причини е зависимостта от доставките на енергийни суровини. Смятате ли, че това е възможно?

- Ние изхождаме от това, че интеграционните процеси на Евразийския континент, най-първо, предвиждат отвореност и развиване на сътрудничеството на цялото пространство от Атлантика до Тихия океан. Тоест за отделяне на когото и да било от някаква част на Европа или Азия дума не става. Историята ни вече е доказала колко е опасно да чертаем разделителни линии в Евразия, затова нашата цел е да правим всичко възможно те да не се появят отново. Ние знаем, че европейският бизнес иска и е готов да сътрудничи с нашата страна

И смятам, че няма никакъв смисъл да пречим на този стремеж. Точно обратно – трябва да окажем съдействие на бизнеса, да проявим мъдрост, далновидност и гъвкавост. Трябва да върнем доверието в отношенията между Русия и ЕС и да възстановим някогашното ниво на взаимодействие. Уверявам ви, че ние от своя страна въпреки всички сложности сме готови за това. Ще продължаваме да изграждаме взаимноизгодно сътрудничество на равнопоставена основа. / 24 часа