Валери Симеонов: Чрез казаното от патриарх Кирил и президента Ердоган Русия и Турция оказват натиск върху България

Водещ: На местен конгрес на партията му в град Сакария президентът Реджеп Тайип Ердоган в своята реч се обърна към българските турци с думите „Кърджали е част от нашите душевни граници“. Тезата на турския президент с границата на сърцето не е нова, но защо я използва 10 дни преди решението на предвидения за 22 и 23 март Европейския съвет дали срещата ЕС-Турция във Варна ще се състои на 26 март? Наш гост е вицепремиерът и председател на Националния фронт за спасение на България Валери Симеонов.

Г-н вицепремиер, защо турският президент упорито отправя поздрави към някакви свои братя от Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния? И за да не остане много общ изказът му, конкретизира: Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали, Мостар. Защо го прави?

Валери Симеонов: Според мен го прави в продължение на своята последователна политика за привличането на турските общности в съседни държави и в опита за създаване на така да се каже една ислямска дъга. Това е теория, която я познаваме още от началото на 90-те години. Турция много държи агресивно да разширява своето влияние във всички посоки извън своите граници. И за тази цел използва турски говорящите в съседните държави. С други думи, тука няма нещо ново, въпросът е защо точно сега, точно преди срещата във Варна и дали, още един интересен въпрос, и дали това негово изявление няма някаква връзка и с изявлението на Патриарх Кирил, което беше аналогично. В смисъл на Владимир Гундяев, извинявайте, който в момента изпълнява ролята на патриарх на Русия. Там също имаше едни претенции, имаше едни агресивни искания към българската държава. В случая с Ердоган, макар да говори с такива по-меки, духовни понятия, пак става дума за агресия. Аз не се наемам да бъда тълкувател на целите и на поведението на Ердоган, тъй като не ми е силната част външната политика. Но смятам, че между тези две събития има връзка и че спрямо България като държава, която не е в очакваните орбити на тези две големи държави – Русия и Турция, се прилага определен политически натиск. Така мисля аз. Но в случая с Ердоган се прилага не само към България.

Водещ: Г-н вицепремиер, в рамките на седмица представители на най-високо равнище от Русия и Турция тестваха чувствителността ни за национално достойнство. Какво показахме?

Валери Симеонов: Какво показахме? Показахме, че не сме още достатъчно самостоятелни, поне нямаме нужното самочувствие на независим суверенен народ. Нямаме самочувствието, което би трябвало да имаме след тези стотици хиляди жертви на достойните български мъже, които са отстоявали по фронтовете на Балканския полуостров териториалната цялост и обединението на България. Които са разгромявали турските войски и руската армия безапелационно. Прогонва ли са ги от пределите на нашето традиционно българско землище. Но, за съжаление, объркването през 45 години социализъм, подменянето на традиционните български изконни ценности, на цялата ценностна система, това лутане в последните 20-30 години нямат как да не оставят отпечатък върху общественото самочувствие, върху общественото самосъзнание, върху народопсихологията. И в резултат виждате, че за съжаление се оказах самотен в реакцията си по отношение на непремерените и бих казал съвсем целенасочени и подготвени упреци на руския патриарх. А това, че всичко е било подготвено предварително, доказва и още едно обстоятелство, което някак си се подминава от нашите медии, може би и анализатори. Но забелязахте ли, когато си позволи той да отправи упрек към българския президент? В последните минути от визитата си при него. След това се качи веднага на автомобилите с охраната, с голямата охрана, внушаваща респект, охрана, с която се движеше, отърча на аерогарата и там вече на крачка от самолета си позволи да направи изявление, след което да се качи и да избяга. Истината е това, да избяга. Защо не го направи първия ден? Защо не го направи втория ден? Така че всичко това говори за предварително подготвена схема на поведение. А аз мисля, че въпреки че нямаше масова реакция на българските институции, поведението на този човек беше полезно за българите, за България и най-вече за отрезвяването. Защото надали остана нормален човек, който да одобри такива претенции, и то на духовно лице, на човек, претендиращ за духовен сан, който буквално изрови костите на другите нации, които са дали животите си, са положили телата си на територията на България. Изрови ги, за да ги изхвърли и за да остави там само руски такива. Макар че ако се влезе в историческата действителност, във фактологията, съвсем друго ще се окаже. Но хайде да не продължавам, за да не ме изкарат русофоб.

Водещ: Г-н вицепремиер, питам се как биха реагирали в Лондон или в Париж, ако държавните или религиозни глави на Индия или Тунис си позволят подобни носталгични изяви? И всъщност защо към Великобритания, към Франция, към Германия никой отникъде не си позволява подобен изказ. Нас за какво ни имат?

Валери Симеонов: Ами то нас за какво ни имат, не е толкова важно. Важен е отговорът на другия въпрос: Те за какви се имат?

Водещ: Може и така да се попита, да, съгласна съм.

Валери Симеонов: Демонстрират имперско самочувствие. Кога представителите на тази голяма държава ще започнат да се държат като демократични, демократични водачи, духовни, политически и т.н. Извинявайте, обаче на мен не ми се ще да подминаваме един друг факт, който беше засенчен от нелепото поведение на Патриарх Кирил. И този факт беше военната демонстрация на Путин с демонстрацията на новите оръжия. От колко години не сме го виждали това? Това някак си изведнъж ни върна с половин век назад. Коя държава демонстрира най-новите си военни постижения през личността на президента? Нали някак си, за мен това беше исторически необичайно и притеснително събитие.

Водещ: То със сигурност има връзка и на изявите на патриарха у нас.

Валери Симеонов: О, да, виждате неговото поведение. Аз по никакъв начин не го прехвърлям върху целия руски народ. Има достатъчно много хора, които изразиха подкрепа, лична подкрепа. Написаха в подкрепа на моята позиция писма, постове и т.н. Но всъщност не трябва да се прехвърля вината върху руския народ, който е дал все пак гениални представители на културата и на науката. Но във всички случаи тези хора, които управляват Русия към настоящия момент, ако, а те явно се отъждествяват с позицията на патриарх Кирил, но тези хора явно не искат признание, те искат подчинение, те искат слугинаж, те искат да ни унижат. А това няма как да стане. На всички тях бих отговорил с думите на ген. Колев – „Бог ми е свидетел, че уважавам русите, задето ни спасиха от робство. Но какво правят техните войници в равна Добруджа? Ще ги бием и прогонваме като всеки друг враг на обединена България“. Цитирам ген. Колев.

Водещ: Вероятно след патриарх Кирил се изкуши и турският президент за пореден път да размаха картата на носталгията. Но защо го прави в навечерието на срещата във Варна, която все още не е ясно дори дали ще се състои?

Валери Симеонов: Пак ви казвам, не бих могъл да гадая. Пък и има ли смисъл да се изказват предположения, които могат да се окажат несъстоятелни. Аз мисля, че много скоро ще разберем. От поведението на самата среща може да се направи изводът, защо е била предприета тази така агресивна атака, поредна, точно в този момент.

Водещ: През октомври 2016 година турският президент се възмущава, че някои с куража на своята неграмотност питат какво общо има Турция с тези градове и държави, които изброихме в началото, включително България и Кърджали. Може да е неграмотно за турския президент, но ви питам като български вицепремиер, какво общо има Турция с България и Кърджали?

Валери Симеонов: Нищо общо няма. Абсолютно нищо. Като се започне от исторически план, мине се в биологичен план, защото турците, които живеят в България, са потомци на българите, които са приели исляма. В това няма никакво съмнение. Чисти турци, ако може така да се говори, още Мидхат паша е казал, че няма в България. Все пак това население, българското население, което е било, както знаете, покривало е територията на почти две трети от Балканския полуостров, от него произлизат и тези представители на тези, населяващи сегашните райони на Кърджали, на Разград и т.н. Там като антропология няма нищо общо с характерните за Анадола силно мургави, до почти сив цвят представители на турския етнос. Те са със съвсем друга антропология, със съвсем друга структура. Знаете, че при нас голяма част от турците са руси със сини очи, те не се различават практически на пръв поглед по никакъв начин от останалата част от българския народ. Така че за мен няма никакво основание Ердоган да изявява претенции. Да не говорим, че все пак искам да припомня, че сме в 21 век и особено на територията на Европа прекрояването на граници е недопустимо.

Водещ: Господин вицепремиер, какво би спечелил турският президент и държавата му, ако България стане част от „Ислямска дъга“, ако разбуни населението в определени региони, за да бъдат част от тази дъга? Какво печели?

Валери Симеонов: Това като вариант даже не го помислям и не ви съветвам и вие да го коментирате. Това просто няма как да стане, защото тук става въпрос все пак за коренно различни два свята – единият свят като че ли току що излязъл от феодализма, а другият свят е на все пак Европейския съюз. Тенденциите след последните събития в Турция, след т.нар. преврат, са за силно ограничаване на демократичните свободи, посегателство върху институциите, пълна подмяна на професионализма и на професионалните представители на тези институции с верни на Ердоган хора, пълнене на затворите с журналисти, с учители, изхвърляне на десетки хиляди специалисти, интелектуалци на улицата, за да останат без работа. Всичко това стана в разстояние на година и половина и всичко това създаде центробежна тенденция. Много турци търсят начин да напуснат Турция, да прехвърлят бизнеса си извън нея, просто защото държавата, в която живеят, се връща назад в своето историческо развитие. От тази гледна точка аз не виждам как ще стане това. Значи, нашите турци по никакъв начин няма да заменят сигурността, която имат, демократичните свободи, които имат, правата, които имат, за това да влязат в границите на една Турция, даже и съвременна Турция, защото в Турция даже и икономиката е диктувана от изпълнителната власт. Така че не виждам как ще стане това. Просто недопустимо е един път от гледна точка на това, че България е член на Европейския съюз и на НАТО, от друга страна, няма никакви предпоставки за такова прекрояване на границите. Това би означавало Турция да влезе в ролята на окупатор, перманентен окупатор. Но, пак казвам, това няма как да стане. / Фокус

Читайте
новости: