Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Бързото намаляване на населението насочва вниманието към качеството на човешките ресурси, с които разполагаме

Бързото намаляване на населението насочва вниманието към качеството на човешките ресурси, с които разполагаме

Макар населението в страната ни да намалява с бързи темпове, апокалиптичните прогнози, че българите ще изчезнат като нация, са неоснователни. В това уверяват изследователи на демографските проблеми от БАН и припомнят, че в периода след Освобождението в държавата ни е имало едва три милиона българи.

Как изглежда страната ни на фона на съвременните европейски тенденции?Kое е същественото – прирастът на населението, или подобряването на качеството на живот тук?Kои са неизползваните човешки ресурси, към които да се насочат социалните мерки в бъдеще?Тези и още много въпроси дискутираха учени от Българската академия на науките в рамките на интердисциплинарна научна конференция, организирана от Института за изследване на населението и човека към БАН.

В програмата на форума имаше теми за раждаемостта, стареенето, националната идентичност, уязвимите общности и демографските политики в миналото – през XIX и XX век. Целта на екипа, организирал научната конференция, бе да се набележат конкретни мерки, които да бъдат предложени на правителството. Те включват промени в законодателството, политики по заетостта, подобряване на грижата за децата и подпомагане на многодетните семейства.

Прогнозата на експертите е, че при сегашното темпо на депопулация през 2030 година населението на страната ще е около 6 490 000 души. Засега тенденцията не може да бъде променена, независимо какви действия би предприела държавата. Мерките с днешна дата ще дадат резултат едва към 2034 г. Едва след 2040 година може да се очаква поява на обратна тенденция – към увеличаване на населението – каза по време на конференцията проф. Антоанета Христова – директор на института.

Според нея, сега най-важният въпрос е как да подготвим качествен човешки капитал, отговарящ на по-високите изисквания на пазара на труда в бъдеще. Назрял е моментът да се вземат мерки за задържането на качествената работната сила в България. Предвид застаряването на населението, част от предложените действия са свързани с въвличането на трудовия пазар на активните възрастни хора. По думите на проф. Христова, в скоро време ще има сериозни реформи, свързани с посоката, в която върви страната ни, за да остане конкурентна на общия европейски пазар на фона на общата тенденция за застаряване на населението.

Освен ключови процеси като висока смъртност и ниска раждаемост, които пряко влияят на демографска картина, учените определиха икономическата миграция като основен фактор за обезлюдяването на цели райони в България. Демографските проблеми, произтичащи от миграцията, са сериозни у нас, а мотивите на българите, които напускат страната, са горе-долу едни и същи през последните 30 години – казва Павлина Стоянова – редовен докторант към ИИНЧ и допълва:

След т. нар. „голямата екскурзия” – етническата вълна в средата на 80-те години, основната причина за миграцията сега е икономическа. Има промяна в тенденциите, ясно е очертана посоката към страните – членки на ЕС. Това е разбираемо, тъй като там има лесен достъп до пазара на труда. Изпращането на средства до роднини в България е една от позитивните страни на миграцията. Друга голяма тенденция, която отчитаме, е значителен ръст на младите българи, които заминават, за да учат в страни от ЕС. Това е вече всеки трети българин между 20 и 30 години. Част от тях заминават с нагласата за обратно завръщане в страната след дипломирането си. Завърналите се обаче казват, че се сблъскват с поредица от проблеми. От една страна е ниското заплащане, от друга – различното отношение на българските работодатели към интелектуалния и умствения потенциал на хората. Те посочват също и различната организация и ниската производителност на труда в България. Друго негативно явление е, че цели семейства емигрират и трайно се установяват в чужбина. Увеличава се дори делът на хората в пенсионна възраст, които избират да заминат и да работят в чужбина, за да добавят доход към пенсията си. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.