Все по-малко хора търсят услугите на Бюрото за изгубени и намерени вещи в София

Бебешка количка, забравена от разсеяна майка, детска шейна, очила, калъфи, чадъри, козметика, лупи, раници, дамски чанти, и дори буркани с туршии – това е само част от предметите, донасяни от съвестни граждани в Бюрото за изгубени и намерени вещи в София. Като легенда се предава случаят с едно забравено виолончело с калъф. След доста дълъг престой в бюрото то е потърсено от собственика му.

Бюрото за изгубени и намерени вещи в началото се е намирало в центъра на София, до Централни хали. Всички намерени и забравени вещи в трамваи, тролеи, автобуси и на улицата са се предавали директно там.

Преди години хората идваха да предават много забравени вещи – разказва Йорданка Русева от Центъра за градска мобилност. – В склада тогава са се предавали различни неща. Хората са знаели къде е бюрото, защото е било там дълги години.

Ситуацията се променя сред ремонта на Централни хали през 90-те години на миналия век, когато се налага Бюрото за изгубени вещи да се премести на площад „Възраждане” 1.

Някой да открие нещо изгубено и да дойде да го остави тук – такъв случай не сме имали отдавна – споделя Йорданка Русева. – Често се забравят лични карти, защото електронните карти за пътуване в градския транспорт се зареждат срещу лична карта. Предаваме ги в съответните полицейски управления. Веднъж върнахме портфейл, но човекът го беше забравил тук на едно от гишетата, а вътре имаше телефон, от който се обадихме на съпругата му. Доста време при нас стоеше непотърсен малък касетофон, както и огромна торба с дрехи. Но новото бюро не разполага с достатъчно пространство за по-обемистите предмети. Миналата година от метрополитена ни донесоха едно кормило, което аз, за съжаление, върнах, защото тук просто нямаше къде да го съхраняваме.

Йорданка Русева смята, че сега се губят не по-малко неща, но хората явно обедняха и може би прибират това, което са открили. Станали са и по-малко съвестни и не желаят да носят отговорност за това, което са намерили.

Аз смятам, че това все пак е една отговорност за хората, зависи какво предават и зависи човекът, който го е загубил, как ще реагира, защото ние тук записваме и данните на човека, който предава намерената вещ – обяснява Йорданка Русева. – А откакто влезе в сила и Законът за защита на личните данни, хората станаха доста по-предпазливи.

Но все пак забравените вещи не са безвъзвратно изгубени. Ако бъдат намерени, те се предават към поделенията на градския транспорт и метрополитена. За улеснение на гражданите преди 5 години е създаден колцентър 0700 13 233, на който хората най-бързо и най-лесно могат да получат информация за загубените си вещи.

При нас на място не идва никой, обаждат се по телефона и ние ги препращаме към колцентъра. Мисля, че създаването му беше добра идея, защото който е загубил вещ в градския транспорт, веднага може да се обади и там да провери на място дали е намерена или предадена в съответното поделение. Или да си я търси там, където е забравена на улицата – съветва Йорданка Русева. / БНР

Читайте
новости: