Алберт Попов – младата надежда на българските ски

33 години след успехите на легендарния Петър Попангелов, България следи с надежда изявите на младия скиор Алберт Попов. Този сезон, още с първия старт през ноември 2018 г. в Леви (Финландия), той успя да събере необходимите точки, класирайки се на 20-о място. През януари 2019 завърши 9-и в слалома в Кицбюел (Австрия), а няколко дни по-късно – 6-и в Шладминг (Австрия). За този успех, в традиционната анкета на Пресклуб „България“, Алберт Попов и треньорът му Ивайло Борисов бяха обявени за спортист и треньор №1 за месец януари. На церемонията 21-годишният скиор каза, че в началото на сезона целта му е била да запише поне една точка за Световната купа, а в крайна сметка е натрупал 95 и ще продължи да се състезава в двете дисциплини – слалом и гигантски слалом.

Качва се на ските, когато е 2-годишен. Днес Алберт Попов си спомня, че повечето време през зимата е прекарвал по пистите на Витоша, където се организират лагерите на всички столични клубове по ски. За решаващия момент в живота му – да бъде ски състезател казва:

Беше с първите състезания, когато започнахме да измерваме кой е най-бърз в спусканията. Тогава вече имах стремеж да бъда най-бърз. Така съзнателно се запалих по ските, опитвайки се да постигна най-доброто време и да ставам все по-бърз. Отначало беше просто игра. Целите дойдоха по-късно със състезанията в чужбина, когато още на първото слязох с 20-о време. И това ми стана първа цел – да съм най-бърз в чужбина. Мисля, че така започна всичко.

Повече от 200 дни в годината младата ски надежда прекарва в тренировки по снежните терени. Почивките му са между дните на ски в чужбина или в България, когато има достатъчно време. Но почивката е свързана с кондиционни тренировки за поддържане на формата, защото ските са спорт, на който трябва да си отдаден целогодишно. Алберт Попов признава, че едно от най-големите лишения е да бъде далече от дома и близките, но е така от много малък и е свикнал в някаква степен. Усмивката, която съпътства всеки негов старт, се дължи на сбъднатата му мечтата – да бъде ски състезател. Ските за него са онова нещо, което винаги е искал да прави и от което има нужда. Казва, че ски спортът го е научил на борбеност, упоритост, дисциплина, търпение и хъс за победа.

За победа трябва да си много силен психически – обяснява Алберт Попов. – До голяма степен всичко е в главата на спортиста. Винаги съм искал да съм победител, винаги съм стоял зад това и знам, че там ми е мястото. С тренировки и с упоритост ще стигна до там. И тази цел следвам.

Независимо от целеустремеността и високия дух за победа, Алберт Попов е сигурен, че от загубите се вземат повече поуки, защото може да се видят грешките, които на тренировки се опитваш да изчистиш. Убеден е, че победите допринасят за щастие, което те мотивира още повече да продължаваш напред. Няма любими писти, на които предпочита да се състезава, но затова пък обича твърдите, трудни и заледени терени, които му пасват на карането и техниката. Терени, на които се развиват високи скорости, които според събеседника ни предоставят перфектни условия да покаже това, на което е способен.

Зад успехите на младия състезател, естествено, стои и семейството: Това, на което ме научихамоите родители, е, че ако искам да постигна нещо, трябва да се боря за него. Да не се предавам, да следвам мечтите си, да не се възгордявам. Мисля, че това са неща, на които всеки родител учи децата си, споделя Алберт Попов. / БНР

Читайте
новости: