Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е вторият по големина университет в България. През есента на 1963 г. във Велико Търново разтваря врати първото извънстолично висше учебно заведение. В началото се нарича Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН.
Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев – двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата.
През изминалите години Великотърновският университет наистина се утвърди като най-големият държавен университет в България извън столицата, като учебен и научен център с национален и международен престиж. С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в България, които новото време неотменно налага.