БСП обеща да строи "Белене", нов реактор в "Козлодуй" и вариация на "Южен поток"

Ако се върне на власт, БСП ще реанимира всички провалени досега руски енергийни проекти, които костваха загуба за милиони на българските данъкоплатци. Такава заявка даде пред бизнеса енергийното "острие" на социалистите Явор Куюмджиев, бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката. Както се разбра, политиката на БСП в сектора ще се базира на принципа по много от всичко. Отсъстваха акценти, свързани с енергийната ефективност и нови политики, отчитащи настъплението на нови технологии.

Куюмджиев обяви какви са вижданията на БСП, но не предложи конкретните начини за реализация на повечето от тях.

БСП твърдо застава зад изграждането на АЕЦ "Белене", за строеж на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй", нова въглищна централа в комплекса "Марица Изток" и развитие на хидроенергетиката с коментираните от години ВЕЦ-ове по река Дунав. Все пак бе обещано това да става след обстойни анализи.

Дискусията стартира с любимата на БСП тема за ядрената енергетика. Председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев (шеф на "Риск Инженеринг", която работеше за архитект инженера на АЕЦ "Белене"), заяви, че прекратеният ядрен проект трябва да се възобнови според първоначалния замисъл: държавата да държи 51 процента от бъдещата централа, а стратегически инвеститор да получи миноритарния дял. Това бе вариантът, който пропадна след като първоначално поканеният инвеститор – германската компания "Ер Ве Е" (RWE) – се оттегли от партньорството. Това бе и първият ясен сигнал, че проектът не се възприема като

От думите на Куюмджиев стана ясно, че ако БСП дойде на власт, ще размрази ядрения проект с намерението да осигури финансирането на държавния дял, оценяван на 20 млрд. евро, чрез кредити и пари от фискалния резерв. Подалото оставка правителство на ГЕРБ остави 13 млрд. лв. във фиска, докато през ноември 2014 г. в него имаше близо 9 млрд. лв.

"Енергетиката 28 години се ползва като социален инструмент", заяви Богомил Манчев и посочи, че е крайно време цената на тока за потребителите на ниско напрежение – домакинствата и малките фирми, да се повиши до реалните й размери, а енергийно бедните да бъдат подпомагани от държавата. Според него разликата от повишаването на цената на тока трябва да влезе в държавен фонд, чрез който да се покриват финансовите дисбаланси на държавната "Национална електрическа компания" (НЕК). Това предложение обаче предизвика недоволството на електроснабдителните дружества, според които компонентите от крайната цена на електроенергията трябва да покриват разходите на всички по веригата на производство, разпределение и доставка на електроенергия.

Къде са европейските енергийни приоритети?

Славчо Нейков разкритикува БСП, че в представената политика няма препратки за прилагане на европейското законодателство в областта на енергетиката с отчитане на националните интереси на страната. Според него трябват мерки за повишаване на битовата газификация. Той изрази притеснение, че големите инвеститори в енергетиката се оттеглят, имайки предвид обявеното в края на миналата седмица от ЧЕЗ намерение да продаде активите си в България, сред които са електроразпределителната мрежа в Западна България, електроснабдителното дружество и затворената ТЕЦ "Варна". От дошлите през 2004 г. европейски енергийни компании в резултат на тогавашните реформи в отрасъла, вече си тръгнаха германската Е.ОН, която продаде електроразпределителната мрежа в Североизточна България, и италианската "Енел", която се раздели с участието си в модернизираната с нейни средства ТЕЦ "Марица Изток 3".

"Излезте от декларативността", призова Славчо Нейков.

Никакви модерни идеи

Представителят на асоциация "Хидроенергетика" Боян Кършаков приветства акцента за развитие на водноелектрическия сектор, но разкритикува БСП, че се фокусира върху огромни енергийни проекти, докато в световен мащаб политиките са за раздробяване на мащаба на производството с оглед намаляване на загубите при пренос, внедряват се "умни" мрежи, които позволяват гъвкаво управление както на производството, така и на преноса и на потреблението на електроенергия. Според него не е редно под претекст, че са високи, сметките за тока на българите да се товарят с нови грандиозни проекти, за които пак те ще платят сметката. Кършаков призова за всеки енергиен проект освен икономически анализ, да се прави такъв и за последиците върху околната среда и за неговата ефективност.

Къде са електоромобилите

Българската стопанска камара (БСК) призова БСП да включи в енергийната си политика електромобилите като сигурен балансьор на енергийната система, тъй като могат да ползват електроенергия нощем, когато потреблението е най-слабо, а при пикова консумация да отдават ток м мрежата. БСК оферира и преструктуриране през държавната Българска банка за развитие (ББР) на отпуснатите заеми за изграждането на ТЕЦ-овете "Ей И Ес Гълъбово" и модернизацията и екологизацията на "КонтурГлобал Марица Изток 3", заради които всъщност НЕК е приела ангажимента да изкупува за 15 години на преференциални цени техния ток. Според БСК били водени разговори в тази посока с ББР и така лихвеният процент по тези заеми можел да спадне от сегашните 8-10 на сто до 2 процента и така да намалее и цената на електроенергията им. По думите на представителя на камарата обаче банките-кредиторки на двете мощности нямало да допуснат това.

Директорът на "Ей И Ес България" Оливие Маркет обаче предпочете да не взема отношение по въпроса. В дискусията не се включиха и присъстващите шефове на "ЧЕЗ България" Карел Крал и на "ЕВН България" Роберт Дик.

Накрая Куюмджиев посочи, че направените предложения и мнения на бизнеса ще бъдат взети предвид от БСП при формирането на енергийната й политика и са база за следващи срещи. / Mediapool.bg

Читайте
новости: