Земеделецът Симеон Георгиев: Няма равнопоставеност между фермерите в България

След продължително затишие българските фермери отново излязоха на протест пред Министерството на земеделието, в знак на недоволство срещу нови наредби и изисквания. Служебният ресорен министър проф. Бозуков се ангажира с решаване на проблемите на стотиците български животновъди. Тяхното недоволство е насочено срещу тромавата бюрократична машина, която бави субсидиите за животновъди. „Протестът ни е пред Министерството на земеделието, защото тук чиновниците са назначени, за да защитават нашите интереси, а не на Финансовото ведомство” – заявиха протестиращите фермери. Един от тях е Симеон Георгиев, фермер с дългогодишна практика от гр. Пазарджик. За всички близо 30 години, откакто се занимава с обработка на земя и отглеждане на добитък, той има 6 проекта, получили европейско финансиране. Новите изисквания толерират селските райони, а земята на фермера от град Пазарджик не попада в тях. По думите му тази нелогична дискриминация не е заради изискванията, наложени от Брюксел, а е замислено от земеделските чиновници в страната ни.

Аз съм фермер, чиято дейност е в Пазарджик, а според новите правила, такива като мен, автоматично отпадат, защото земята ми не попада в селски район – не скрива огорчението си Симеон Георгиев. – Занимавам се със зърнопроизводство и отглеждам животни от 1991 г. Обработвам 2500 дка земя и имам 60 животни, от които 45 са млекодайни крави. Фермерите не сме единни и задружни, когато искаме да отстояваме интересите си. 30 години вече не можахме да се обединим и да направим работещи браншови организации. Правили сме опити, но нищо не се получи. Така е, защото лидерите, които си избираме, следват прикрити, корпоративни и политически интереси. За нас, които работим на полето и във фермите, остават само проблемите. Насочил съм се предимно към зърнопроизводството, понеже то може да се съхранява по-дълго време.Основният ми пазар за пшеницата и ечемика е за Гърция, а слънчогледът отива в Турция. За нашия пазар нямам продукция.Всяка година гърците плащат по-добре, докато у нас това не става. За да спечелиш от земеделие в България, трябва да имаш милиони. Тях трябва да вложиш в затворен цикъл на производството – от нивата, през фермата, мандрата, та чак до магазина, в който да предлагаш готовата продукция. Това е немислимо за обикновените производители.

След дълги години на излъгани надежди в аграрния сектор, естествено идва и въпросът за мотивацията на хората, останали да обработват земята в България. За Симеон Георгиев да си производител у нас е „сладка болка“.

СнимкаНай-приятният момент е, когато видиш, че нещо излиза от ръцете ти. Започваш от голо поле, а после прибираш богата реколта, която се превръща в храна за хората – казва земеделецът от Пазарджик. – Един от най-болните проблеми е набирането на работната ръка. Преди десетина години доби популярност програмата на правителството „от социални помощи – към заетост”. Тогава чрез нея наемахме социално слаби хора. Сега няма как да вземеш такива хора. Иначе от години ползвам труда само на двама работници. С тях прибираме реколтата, а по време на сеитбата наемам още за сезонна работа. Заплатата им във фермата е 840 лв., а възнаграждението на трактористите варира от 1300 до 1500 лв. Всяка година обаче, има проблем с кадрите за полска работа. Тя не е за всеки, изисква се опит и умение за управление на скъпо струващи машини. Сега тракторите са модерни и климатизирани, няма я умората в горещите дни, както беше в старите. За съжаление обаче, хората са се отучили да се трудят и с нищо не можем да ги върнем към нивите. Повечето подготвени трактористи избират да работят в чужбина, там надниците са по-добри, отколкото при нас. Човек, който борави с модерната земеделска техника, е много ценен за работата у нас, но и в другите държави. / БНР

Читайте
новости: