Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Село Костенец – късче красота от България

КостенецКостенец

На 80 километра югоизточно от София се намира с. Костенец. Когато слезете от магистралата, пред вас се разкрива невероятна гледка към върховете на Рила планина, Равни чал и все още загърнат в бяла мантия връх Белмекен. Районът на село Костенец е наситен с богата хилядолетна история. Потърсихме Любка Кацарова, кмет на с. Костенец от 2015 г., за да ни разкаже за това великолепно място. Преди да заеме този пост, тя е работила като учител. След това десет години е била секретар в кметството. Любка Кацарова ни разказва за това, какво прави с. Костенец интересна туристическа дестинация:

Село Костенец

Защото има какво да се види: история, бит, култура, природни дадености. Тук от най-ранни времена е било изградено тракийско селище. Предприели сме стъпки да се направят разкопки в една от местностите, за да има какво да покажем. В източната част на селото се намира  местността „Кръстите“ – някогашна кория с вековни дъбове. При археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са открити останки от стара крепост и са разкрити очертанията на раннохристиянска базилика,  датирана от V-VIвек. Стара легенда гласи, че именно тук става покръстването на костенчани. За базиликата е описано, че на хълма над селото се е намирала стара развалена черква „Успение на Пресвета Богородица“ и кръстат камък с надпис „1253 г.“. Местната легенда разказва историята на завземането на църквата и селището по време на османското нашествие. Българите се укривали в църквата и удържали турските атаки. Но турците прибегнали до хитрост. Те държали няколко дни едно жадно магаре, след което го пуснали и то открило мястото, снабдяващо с вода въстаниците. Така османците изклали всички в храма.  През 1997 г. на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи. Друга историческа и духовна забележителност е паметникът на културата храм „Свети Архангел Михаил“ от 1854 г., който представлява трикорабна куполна базилика с уникални добре запазени стенописи. В местността „Бунара“ има старинен кладенец. С курорта над селото са свързани имената на много бележите български писатели, поети, мислители, които са имали вили тук. Иван Вазов посвещава няколко творби на това живописно място. В стихосбирката „ Какво пее планината“ е описан грохотът на прочутия Костенски водопад, който пада от височина над 10 м – разказва нашата събеседничка.

Село Костенец

Село Костенец наброява 3700 жители. Населението е смесено, като 18 % са роми. Процентът на безработица остава голям. Част от жителите на селцето намират препитание в столицата и в гр. Пловдив, благодарение на неголемите разстояния. Характерни за района са термалните минерални извори с температура над 40 °С и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоактивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати. Тези дадености са допринесли за създаването  на престижния в миналото курорт с минерални бани „Вили Костенец“. През 1960 г. е построен модерен балнеосанаториум. Ето какво разказва за него Любка Кацарова:

Село Костенец

Минералната вода е богатство, но за съжаление част от балнеосанаториума тъне в разруха. Говоря за банята и сградата, която някога е служила за профилактика и лечение с модерна апаратура. Сега тези услуги се предлагат от няколко спа-хотелa…Басейнът с олимпийски размери,  посещаван някога от хиляди туристи на сезон, също е съсипан. Неговият собственик – акционерно дружество с държавно участие, не полага никакви грижи за тези съоръжения и това е като „язва” на курортното ни селище. От 2011 г. минералната вода  е предоставена от държавата на общината ни за 30 г. безвъзмездно, но, за да кандидатстваме по европейски проект с цел да развиваме това богатство, собствеността трябва да е на общината.

Село Костенец

Любка Кацарова ни разкази и за занаятите, които се предават от поколение на поколение, като ножарство и дърворезбарство. Тя споделя, че от баба си е научила специфична за този край восъчна техника за изписване на яйца и смята да я популяризира. „Стремим се по някакъв начин да си съхраним бита, културата, защото сме борбени хора”, подчертава събеседничката ни и допълва, че има огромно желание да развива местния туризъм, който би осигурил препитание за младите хора. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники