Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Средновековната родопска крепост Цепина разкрива своите тайни

Средновековната родопска крепост Цепина разкрива своите тайни

В една от най-големите котловини на Родопите – Чепинската, на труднодостъпен връх се издига средновековната крепост Цепина. Археологическите й проучвания започват през 1960, а няколко години по-късно – през 1966 г., е обявена за недвижима културна ценност от национално значение. Според археолозите, районът е бил обитаван още от края на V хил. пр. Хр. Историкът Величка Мацанова обяснява, че за разбулване тайните на Цепина от особена важност са писмените сведения от XII-XIV в.:

Средновековната родопска крепост Цепина

Важно значение като документ и извор има дарствената грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, посветена на мелнишкия манастир „Св. Богородица Спилеотиса” (Богородица пещерна) от 1220 г., пазена във Ватопедския манастир на Атон. В нея той споменава, че премества столицата от Цепина в Мелник. Така тя остава негова лятна резиденция.

Средновековната родопска крепост Цепина

За съществуването на стара крепост и манастир на Цепина пръв пише Стефан Захариев, виден възрожденски деец, книжовник и краевед в своето „Описание на Татар-Пазарджишката кааза”, 1870. Към крепостта проявява интерес и руският езиковед и историк Полихроний Агапиевич Сирку от Санкт Петербург. В една от църквите на крепостта открива олтарна врата и мраморни релефни икони на апостолите Св. Св. Петър и Павел, които днес са изложени в Ермитажа.

Средновековната родопска крепост Цепина

За това какво е представлявала крепостта, чиито руини свидетелстват за богат живот в миналите епохи, Величка Мацанова разказва:

Средновековната родопска крепост Цепина

През I хил. пр. Хр. Северозападните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Те превръщат скалистия връх в светилище от открит тип. Разкрити са няколко култови огнища (есхари), където бесите са извършвали религиозни практики. Откритата зооморфна и антропоморфна пластика и керамика, свидетелстват за разнообразната религиозна дейност и духовен живот на това тракийско племе.

Средновековната родопска крепост Цепина

В края на IV в. (396 г.), последни от тракийските племена, бесите са християнизирани от епископ Никита Ремисиански. На мястото на светилището е издигната трикорабна християнска базилика, от която е запазен средния кораб и абсидата.

Средновековната родопска крепост Цепина

Към нея в продължение на два века (V-VI) се обособява манастирски комплекс, обслужван от над 26 жилищни постройки.

Средновековната родопска крепост Цепина

Религиозната дейност е документирана от редица артефакти. Интерес представляват оловната ампула за светено масло с образи на светци и монограмният печат на патриция Тома. До идването на власт на цар Калоян (1197-1207), Родопската област е в границите на Визинтийската империя. Тя преминава в пределите на Българската държава след победата му при Одрин 1205 г. и превземането на Пловдив. За управител назначава родственика си севаст Алексий Слав – една от най-забележителните личности в българската и балканската средновековна история. След смъртта на цар Калоян и узурпирането на властта от Борил, Алексиий Слав се обявява за независим владетел на Северозападната родопска област със столица Цепина, която превръща в укрепление.

Средновековната родопска крепост Цепина

В цитаделата е разположен владетелският замък – с отбранителна кула и представителна постройка с подземни водохранилища (щерни).

Във вътрешното градско ядро деспот Слав изгражда две крепостни църкви със стенописна украса и подова настилка от тухли с изобразени врязани кръстове.

Средновековната родопска крепост Цепина

Цепина се развива като главно средище на административния, стопанския и духовния живот в Северозападните Родопи – с добре развити занаяти и търговски връзки със съседните страни.

Според Величка Мацанова през многовековното си съществуване крепостта не е превземана, а самите византийски хронисти са я характеризирали като „много добре укрепена“ и „напълно непревземаема“. Цепина и до днес продължава да крие своите тайни, защото теренът е изключително труден, с голяма денивелация. Непроучени остават локализираните казармени помещения. Но най-важните структури от Късната Античност и Средновековието са проучени и консервирани.

Средновековната родопска крепост Цепина

В подножието на хълма, на който се издига крепостта, има информационен център с музейна сбирка. В нея е представена историята на крепостта и на археологическите проучвания. Експонирани са и различни артефакти, които говорят за бита и живота на населението през различните епохи. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови