Когато слънцето скача колкото пиле, за да се обърне към лятото

В традиционните представи на българина периодите на преход от един сезон към друг са добро време за гадания, магически практики и предпазващи ритуали. Затова и народните обичаи в края на календарната година си приличат в определен смисъл. Особено в дните на т. нар. Вълчи празници, които са сред най-опасните в годината. Тогава действат редица забрани – жените не работят, не се използват остри предмети и пр. В някои селища на Северозападна България вярвали, че Вълчите празници завършват на 9 декември, когато според църковния календар почитаме Света Анна, майката на Дева Мария. Народният празник се нарича Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Аньовден.

СнимкаСпоред Светото писание Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Както в много древни култури това се приемало за лош знак и те постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба, като обещавали да му я посветят. Молитвите им били чути и Анна родила момиченце – бъдещата Богородица. Това е отразено и в народния култ към светицата. Света Ана се приема за закрилница на бременните, децата, на брака и семейството, а нейният празник се почита главно от жените. В Търновско майките не работели, за а не боледуват децата им. Същият празник почитали и в Странджанско, но на 22 декември. Наричали го Света Ана или Тъйяна.

Обичаят е особено богат в Западна България и някои райони на Южна България. В Пиринско казват, че на този ден слънцето „скача колкото пиле на праг” – това е време на преход от есен към зима, но също така небесното светило започва постепенно се обръща към лято. Момите гадаят дали ще се омъжат през следващата година като ритуално „засяват” житни зърна в ново гърне с вода. Топят и клонки от ябълка или вишна . Ако до Сурваки житото поникне и клонките се разлистят, това е добра поличба и момата ще се задоми скоро. В Граово наричат празника Полазевден. Приема се, че е подходящ за начало на нова работа, а в някои селища гадаят по първия гост в дома ще бъде ли добра годината, момче или момиче ще се роди в семейството, ще има ли добра реколта и т. н. Жените не тъкат и не предат, не работят с вълна. , за да има повече женски агънца. Смята се, че така стадата и овчарите ще бъдат предпазени от вълци и ще се родят повече женски агънца.

Народът ни вярвал, че на Света Ана Зимна магьосниците могат да свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък или пак с магии да „откраднат” способността на кокошките. Ето защо на св. Ана затварят домашните птици, а кравите предпазват, като мажат виметата с чесън. В тези езически вярвания има място и за мъжете – те не трябва да излизат извън селото, защото има опасност да ги омаят самодиви. На много места запалвали купчини с тор, за да прогонят злините. Жените раздавали за здраве жито и варена царевица. Трапезата на този ден е постна – празникът попада в Коледните пости. Света Анна почитат и всички, които носят нейното име. / БНР

Читайте
новости: