Водосветът на бойните знамена и флагове на Богоявление е сред най-старите български държавни традиции

За българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В мирно време знамето продължава да е много важен знак за войнската чест и доблест. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се провежда тържествен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.

Според каноните на църквата бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има сила да унищожава злите сили, да отмива старото, да дава живот и ново начало. Традицията за освещаване на бойните знамена на Йордановден се заражда още през 917 г., когато, преди битката при Ахелой, водена от цар Симеон Велики, знамената били благословени с водата на река Янтра, където извършвали тогава Великия водосвет. Ритуалът се е запазил до падането ни под османско владичество, а след Освобождението традицията е възстановена от първия военен министър на България Пьотър Паренсов. Тя продължава да се спазва до 1946 г. След обявяването на България за република, ритуалите, свързани с църквата и водосвета, се прекратяват.

От 25 години насам традицията е възстановена и всеки път на 6 януари в гарнизоните на страната най-висшият представител на църквата в епархията, с молитва и благослов поръсва със светена вода представителните части на Българската армия и нейните бойни знамена, казва д. и. н. Даниела Ганчева, зам. директор на Националния военноисторически музей:

Значението на знамето се е формирало още в дълбока древност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 г. се споменава, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата отговаря, че след покръстването си, българите трябва да имат знаме с извезан върху него Христов кръст. Сведения за това как точно е изглеждало знамето ние нямаме, но имаме информация, че българите са имали знамена още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушения договор с Тодор Комнин.

По думите на д-р Даниела Ганчева в устава на всеки полк е записано, че ако загуби знамето си, полкът и военната част се разформироват. Именно затова с големи усилия българският войн е бранил собственото си знаме, за да не попадне във вражи ръце – продължава разказа си Даниела Ганчева:

Знамето е важна и основна част в полка. Ние от Националния военноисторически музей можем да потвърдим, че няма пленено българско бойно знаме. Всички знаем, че по време на Първата световна война, след Солунското примирие в края на септември 1918 г., над 100 хил. български воини остават в плен. Френското командване се опитва да вземе знамената на полковете в пленничество, но българските офицери и войници успяват да спасят своите знамена и нито едно от тях не попада във френски ръце. Девет месеца войниците са били принудени да извършват физически труд далеч от родината. Някои от тях са препасвали знамето под куртката и така са запазени българските знамена. Когато ги пускат от плен, войниците се връщат по домовете си, носейки добре скритите си знамена. Това е голям героизъм, защото ако знамето се намери у някой от войниците – наказанието е смърт. Следи от шевове на така носените знамена под куртката могат да се видят върху знамената, които се съхраняват в музея ни. / БНР

Читайте
новости: