Сдружение “Мещра” вдъхва нов живот на възрожденските къщи
Млади архитекти и инженери, обединени от любовта си към самобитната красота на българските възрожденски къщи, издирват многовековни знания, предавани чрез поколения майстори строители по нашите земи. Не само за да съхранят безценните умения, но и да възвърнат по автентичен начин някогашното великолепие на помръкналите с времето фасади.
Преди няколко години седмина специалисти в областта на строителството и проектирането на сгради създават сдружението “Мещра”, поставяйки си за цел да развиват алтернативни форми на обучение – чрез тях да помагат за опазването на културното наследство и популяризирането му, както и да споделят традиционни знания и занаяти с младите хора. И не случайно си избират за име “Майстор”, само че на тайния език, на който дюлгерите се разговаряли пред чорбаджиите си.
Първата задача ги отвежда в село Долен – архитектурен резерват в Родопите, където описват възрожденските къщи, разговарят с хората за техните традиции и начин на живот, запознават се с местните майстори, славещи се като най-добрите в каменната зидария и реденето на тикли (каменни плочи за покриви). Имат ли и днес обаче място старите строителни похвати? Да, накратко отговарят мещренци. Защото някогашните занаяти дават познания за техниките, изпитани през вековете. И защото вече не познаваме естествените материали и подценяваме качествата им.
Ние като архитекти и инженери сме се убедили колко е важно да има и практическа част в образованието, за да може да се докоснем до материалите – допълва арх. Ирина Аргирова. – Възрожденските къщи са изключително значими за културата на страната ни, затова е нужно традиционните строителни похвати да се предават на следващите поколения. Така тези къщи ще бъдат реставрирани по правилния начин и собствениците им ще оценят какво богатство притежават. А и защо строителството с естествени материали да не се приложи и в направата на нови сгради.
Страната ни разполага с 15 архитектурни резервата. В някои села също се срещат ценни възрожденски къщи, които, за съжаление, си отиват заради обезлюдяването по тези места и неумението на притежателите им да ги поддържат. Но чия е грижата за това – на собствениците, на общините, на държавата?
Грижата за реставрацията на старите къщи е на всички страни – няма как да кажем, че е само на една от тях – смята инж. Петя Груева. – Но ако собствениците не ценят своите домове, не може да се очаква и държавата да им помогне, без те самите да го поискат. Затова и трябва всички страни да участват в процеса.
Съвсем скоро мещренци отново тръгват на път, за да се запознаят с уменията на местни строители и да разкажат за традициите в строенето на старите къщи.
Първата работилница ще бъде в село Лозен, Източните Родопи, в края на юли, където ще се докоснем до магията на сухите каменни зидове, кирпичените шедьоври и тиклените покриви – разказват двете специалистки. – Ще представим характерната в района архитектура и традиционните строителни техники, както и ще възстановим глинените мазилки на автентична кирпичена къща.
В средата на август пък, заедно с Етнографския музей на открито “Етър”, за трета година ще приложим образователната програма “В света на старопланинската архитектура” – отново с лекционна и практическа част. Лекциите ще бъдат за традиционната възрожденска архитектура в околността, а практиката с местни майстори, които ще ни покажат как се изгражда суха каменна зидария, как се прави дървен скелет и пълнеж от плет и глинена мазилка на стена от възрожденска къща.
Но преди всичко това ще проведем теренно проучване на строителните занаяти в Стара планина, за да документираме материалното и нематериалното културно наследство в девет села. А накрая ще направим изложба с постигнатите резултати. / БНР
новости:
