Манията 5kmrun завладя България

Всяка събота – през лятото в 9, а през зимата в 10 часа, весела глъчка оглася някои от най-големите паркове в страната. Пъстра тълпа се подготвя за поредната глътка въздух и положителен заряд на старта на 5kmrun – безплатна инициатива за 5 километра свободно бягане. Началото й е положено преди 5 години, а броят на участниците главоломно расте, като до днес в нея са регистрирани 17 000 души. За това, как се ражда инициативата, разказва човекът, който стои зад нея – Георги Станоилов:

През 2010 г. със семейството ми бяхме в Англия, там, където е възникнало петкилометровото свободно бягане. Имахме възможност да се включим в доста събития, организирани от англичаните и по-специално от Пол Синтън-Хюит – инициатора на това движение. Още тогава ми дойде идеята, върнем ли се в България, да организираме и тук такова петкилометрово свободно бягане.

И когато се връща, запретва ръкави, за да пренесе този положителен опит, разбира се, със съгласието на Пол Хюит. Но как се случва всичко?

Както при всяко начало, нещата бяха по-трудни, защото хората, включително тези, от институциите, не знаеха какво точно трябва да очакват. Но срещнахме разбиране и от Столична община, и от няколко компании, които на добра воля ни подкрепиха в самото начало, както се казва „на зелено“. Защото на всеки му звучеше много свежа идеята да се организира подобно безплатно съботно събитие.

Петкилометровите бягания стартират първо в столичния Южен парк, а после и във Варна, Пловдив, Бургас, софийския Западен парк. Регистрацията в събитието, която е безплатна и не е задължителна, позволява проследяване на резултатите от всяко бягане. Участниците не пропускат събота, независимо от времето. Има твърдо ядро бегачи, готови да тичат и при -17 ºС, сняг, лед, проливен дъжд и жега над 30 ºС. В това е магията на 5kmrun обществото. Ние наистина успяхме да изградим едно общество, в което хората се чувстват комфортно. Те идват в събота не само да пробягат своите 5 км, но и да общуват в една изключително толерантна среда, уверява Жоро:

Можем да кажем, че това е бягане, а не състезание. Състезателната част е втори план. Въпреки това, който търси надпреварата, може да я открие – за първите места се бяга „на живот и смърт“. Рекордът на 5kmrun при мъжете и при жените се държи от професионални състезатели в бяганията на средни и дълги разстояния – Митко Ценов и Милица Мирчева. Но като цяло в събота сутрин в парка на старта ще видите най-различни хора – от всякакви пол, религия и етнос, обикновени хора и преуспели в различни области, дори дипломати като посланика на Дания Н. Пр. Сьорен Якобсен, който има близо 50 бягания.

Бегачите са на всякаква възраст. Най-възрастният е на 83 години с около 180 бягания. Има и много деца като 9-годишния Камен Тричков. Той бяга 5-те км с баща си за 6-и път. Камен е по-бързият и е взел разстоянието за 29.07 мин. Донякъде е трудно, особено на финала, – не крие той. Задачата му е в следващите бягания да затвърди резултата. Не без гордост добавя:

Когато стигна финала, съм много щастлив!

Но в Южния парк за децата се организират и отделни двукилометрови бягания. По трасето им помагат доброволци, а на финала усилията им се възнаграждават с лакомства. На определен брой участия бегачите получават тениски за бягане със сантиментална стойност. На тях с големи цифри пише юбилейния брой бягания. При децата те започват от 10, а при възрастните от 50 участия.

Ние се шегуваме, че ако видите участник, на чиято тениска пише 250, спирате и отдавате чест, защото това са 5 години! Имаме четирима участници, които са направили 250 бягания и останалите ги поглеждат с респект, казва Жоро и уточнява нещо важно:

На желаещите, които все още се двоумят дали да дойдат, им обещаваме, че може да не са първи, но няма да са последни. Защото имаме традиция – на всяко бягане в Южния парк раздаваме потници, на които с големи букви е изписано „Последен“. Те се обличат от доброволци, които идват на финала последни. Когато те пристигнат, знаем, че бягането е приключило. По пътя си те окуражават хората, които ходят (защото около 5 на сто от участниците действително ходят по маршрута). Така че на нашите събития може да се бяга, може да се ходи. Шегуваме се, че може и да се лази. Няма контролно време. Ние сме на олимпийския принцип – важно е не да победиш, а да участваш. / БНР

Читайте
новости: