Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с живописни орнаменти.
Съзнавайки необходимостта от запазването и предаването на занаятите на бъдещите поколения, през 1967 година с постановление на Министерския съвет се създава национално сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти“, а година по-късно – през 1968, занаятчиите в Русе също обединяват усилия, за да представят изкуството си на всички национални и международни изяви, организирани от Задругата. В по-ново време майсторите от дунавския град създават сдружение с нестопанска цел, чиято мисия е опазване и съхранение на самобитната култура на нашия народ чрез изучаване и пресъздаване на местните традиции, духовните и материалните образци на регионите по поречието на Дунав. Така през 2013 година се ражда „Дунавската задруга на народните художествени занаяти“. В нея членуват майстори на музикални инструменти, иконописци, майстори на художествена керамика, плетиво, дърворезба и калоферска дантела.
Задругата има свой собствен комплекс на занаятите, който представлява ансамбъл от ателиета. С много усилия се опитваме да го възстановим и използваме за развитие на културен туризъм. Обектът вече е включен в един от туристическите маршрути, разработени от Министерството на туризма, а резултатите са чудесни – споделя един от учредителите, дърворезбарят Ангел Митрофанов.
През 2016 година община Русе отпуска 55 000 лева, с които след 15 години чакане ателиетата на майсторите са ремонтирани. Център „Сионес“ – организация, която осъществява дейност в обществена полза, реставрира за своя сметка старинна къща в двора на комплекса, чиито резбовани тавани са направени преди два века от тревненски майстори.
Днес тя е дом за някои от ателиетата на Задругата. Според Митрофанов бъдещето на занаятите е да намерят място в един своеобразен музей на открито, по примера на етнографския комплекс „Етъра“ край Габрово, в който майсторите да показват своите умения на наши и чужди туристи. В работилницата под открито небе те ще научат повече за тънкостите на занаяти като художествена обработка на кожа, медникарство и железарство, с които градът е популярен. За да се случи това обаче са необходими както средства, така и хора:
Има интерес от страна на по-младите, но когато видят, че няма реализация и приходи като мотивация, те се отказват, казва Ангел Митрофанов.Отива си майсторът, а с него и занаятът, защото пред нас и след нас няма никой.
Липсата на хора, на които да предадат знанията си, не обезкуражава занаятчиите от Дунавската задруга и те продължават да прославят България и да печелят награди от престижни фестивали в областта на приложното изкуство. През юли и август тази година те взеха участие в XXXI фестивал на традиционната шевица в турския град Шиле и на XIX културен фестивал в Бююкчекмедже.
Във втория арт-форум участваха над 1350 артисти от 64 държави, сред които и 160 занаятчии. Българинът Веселин Фесчиев привлече вниманието със стана си и изящните черги, които тъче на него, а Боряна Мочева и Красимир Сивов създадоха естетическа наслада за окото на посетителите чрез своите гравюри върху кожа. / БНР
новости:
