“Песента на дървото” звучи в етнографския музей
Културните достижения на европейската цивилизация навлизат с устрем в новоосвободеното ни отечество и срещат радушен прием в сърцата на жадните за нови знания и преживявания българи. Как се заражда градската култура – с откриването на музикалните салони и възпитаването на изтънчен вкус, за всичко това разказва изложбата “Песента на дървото” в Eтнографския музей на Пловдив.
Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите музикални инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България, според организаторите на изложбата, която е част от събитията на “Пловдив – Европейска столица на културата”. До края на месеца зрителите ще се докоснат до някои от най-ценните притежания на музея и чрез тях ще научат как в градска среда традиционните инструменти биват изместени от класическите, навлизащи от Западна Европа.
Много интересна гъдулка от края на XIX век намира място в изложбата – резбована, от явор, а лъкът ѝ е от черничево дърво – разказва д-р Биляна Попова от Регионалния етнографски музей в Пловдив. – Принадлежала е на мечкадарина от с. Виница дядо Ради Хаджията. А мечкадарите са поддържали и разпространявали народно-песенната традиция в миналото. Тяхното изкуство е своеобразно, предполага атракция и зрелище, затова и музикалните им инструменти са по-големи. Гъдулките, на които са свирили мечкадарите например, са по-мащабни от обикновените, защото с тях са се изявявали на открито и е трябвало да имат силен и ясен звук.
В музея до първата гайда на прочутия изпълнител на родопската песен Георги Чилингиров може да се видят хармониумът на възрожденския деец Найден Геров, както и други европейски “пришълци” – струнните инструменти канон, цитра, цимбал наред с познатите цигулки.
Още в поробена България започва да се заражда ново градско общество, което е носител на друга култура и има нови предпочитания и музикални вкусове – продължава разказа си д-р Биляна Попова. – Страната ни се отваря към Европа – много търговци и занаятчии започват да пътуват, те закупуват от западните държави музикални инструменти и отварят музикални магазини. Европейската музика пък навлиза чрез емигрантите, чрез протестантските мисии със своите хармониуми, чрез българите, живели в чужбина. След Освобождението се завръщат и професионално подготвени музиканти, а с тях идват и първите майстори на класически музикални инструменти.
На сцената излизат и изключителни български солисти, образовали се в западни консерватории и желани гости в най-реномираните зали по света. Изложбата разказва за трима българи: Саша Попов – даровит цигулар и диригент и основател на Царския симфоничен оркестър, предшественик на Софийската филхармония; Васко Абаджиев – детето чудо на цигулката, провъзгласен за “Паганини на ХХ век”; Неда Фтичева – концертираща цигуларка и впоследствие учителка в Софийската девическа гимназия.
Концерти у нас са се изнасяли не само в залите, но и на баловете – добавя д-р Биляна Попова. – На тях са свирили както някои от гостите на бала, така и класически оркестри, следвайки строга програма. Започвало се е с полонеза, последвана от валс и, разбира се, се е завършвало с българско хоро. По онова време не е можело толкова бързо да навлязат европейските класически инструменти, затова и традиционните са продължавали да звучат и да си взаимодействат. Имало е дори оркестри, в които са използвали и гъдулка, и цигулка, както и други приличащи си инструменти.
Възстановката на две сватби – родопска и градска, с характерните за тях инструменти каба гайда и цитра, пък показва контраста между традициите и навлизащата в страната ни европейска култура. / БНР
новости:
