140 години от узаконяването на знамето на България
Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу – гласи чл. 15 от Закона за националното знаме, а изборът и редът на цветовете се свързват със Стиляна Параскевова и Браилския трибагреник.
Историята на българския флаг води началото си от 1862 г. с появата на трицвета в униформата на Първата българска легия, формирана от Раковски. За първи път трите цвята са подредени в днешния си вид върху знамето, проектирано в румънския град Браила от търговеца и радетел за националната кауза Иван Параскевов – разказва Лилия Криворова от Националния военноисторически музей. – Изработката и извезването той възлага на 14-годишната си дъщеря Стиляна, а работата по него се пази в тайна и продължава почти 6 месеца и е напълно готово през април 1877 г.
Върху знамето със златен конец е извезан изправен коронован лъв, който изчезва от трибагреника при обсъждане на Конституцията на освободеното от османско владичество Княжество България.
Оказва се, че в проекта на Конституцията няма текст за знамето. След кратки разисквания на 26 март 1879 депутатите гласуват член 23, с който узаконяват цветовете на народното знаме, като изпускат изображението на лъва.
Според изследователя на Браилското знаме полк. Иван Стойчев това става в бързината, – обяснява Лилия Криворова и продължава: – През 1881 година Браилското знаме е предадено в княжеския дворец. Едва през 1930 г., 2 години преди смъртта си, Стиляна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме се намира там и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. След 1937 година, неизвестно кога и от кого, избродираният подпис на Стиляна в долния ъгъл е изрязан от знамето.
Днес Браилското знаме се намира в специалното хранилище на Военноисторическия музей заедно с други бойни знамена.
То се съхранява при постоянен климатичен режим без достъп на дневна светлина. Два пъти е реставрирано и консервирано – през 1965 и 1984 г. Показано е пред посетители на 3 март 2014 година в изложба, посветена на символите на българската държавност, и също така на 3 март 2017 година по повод 140 години от началото на Руско-турската война. Има копие на знамето, но то не се намира в постоянна експозиция – уточнява Лилия Криворова.
Националното знаме остава непроменено до края на Втората световна война. При приемането на Конституцията на Народна Република България (1947 г.) лъвът се появява отново, макар и без корона, а през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание отменя герба върху знамето и то остава непроменено и до днес.
Много хора си мислят, че българското знаме е с герб, но това не е така, гербът е отделен конституционен символ. Мнозина нямат представа, че българското знаме не се произвежда, а възпроизвежда, защото това е думата, упомената в Закона, при това по точно определени стандарти и правила – подчертава Атанаска Велчева, чиято фирма е първата сертифицирана в България с разрешение за възпроизводство на българския флаг. – Цветовете са строго фиксирани по скалата на Пантон. Формата е правоъгълна със съотношение широчина към дължина 3:5 – уточнява Атанаска Велчева.
Специални изисквания има към конците на шевовете и дори към размерите на подгъвите. Фирмата предлага знамена в 9 размера, а търсенето се повишава в национален мащаб:
Забелязвам събуден патриотизъм у българите, връщане към традициите и националните ценности – с гордост казва Атанаска Велчева и споделя, че най-голямото веещо се знаме (14 х 23 м) се намира във Варна. – А най-голeмият трибагреник под формата на транспарант, който сме правили, беше за Роженския събор през 2016 г., той е 26 м. широк и 300 м. дълъг.
Какво е чувството да възпроизвеждаш този най-важен български символ?
Това не е просто да съшиеш три парчета плат – отговаря Атанаска Велчева. – Аз съм много горда, че правя този национален символ. Моята работа ме среща с изключителни родолюбци. Като виждам такива хора, аз дълбоко вярвам, че България ще я има още векове наред. / БНР
новости:
