Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

„Черният петък“ в България – между шопинг треската и скептицизма

„Черният петък“ в България – между шопинг треската и скептицизмаснимка: bnr.bg

Апотеозът на консуматорското общество „Черният петък“ (Black Friday) е явление, с което българските потребители се запознаха сравнително неотдавна – преди не повече от 6-7 години. Първоначалните реакции на вносния апогей на потребителския нагон до ден днешен остават противоречиви. И търговците, и клиентите в България все още гледат с известни съмнения на тази фиеста на ниските цени. Стигна се дотам, че дори имаше протести на граждани срещу промоциите Black Friday, които се очакват в последния петък на месеца. Според гордите нашенци това е консумеризъм от най-брутален тип. „Ние няма да се заредим в сайтовете от призори в очакване на отстъпки за всевъзможни неща. Дори да си харесаме нещо, ще настояваме да го платим на пълна цена“ − заяви говорител на създалото се народно движение.

Няма съмнение обаче, че „Черният петък“ и следващият го „Кибер понеделник“ стават все по-популярни и привличат все повече вниманието на бизнеса и потребителите. Тази година „Черният петък“, въпреки че е официално на 29 ноември, започна и продължи в България почти през целия месец. Конкуриращите се търговци побързаха да обявят намаления между 40 и 70% на предлагани от тях стоки. Един от най-големите интернет магазини съобщи вече, че през първите два часа на подранилата промоция са продадени стоки на стойност 7 млн. евро. Това може и да е вярно, а може и търговецът да си прави самореклама, но е факт, че 95% от българите са чували и знаят какво представлява „Черният петък“, като повечето от тях го асоциират с онлайн пазаруването. Търговските центрове, естествено, също не са подминати и при тях се наблюдават тълпи от забързани и трескави купувачи, които не искат да пропуснат намаленията. Според изчисления на експерти, се очаква търговският оборот да достигне около 800 млн. евро, което е с близо една трета повече, отколкото миналата година. Този празник на търговията обаче не е много по вкуса на дребните търговци, които не могат да се конкурират с големите вериги поради по-малките отстъпки, които получават от търговците на едро и от производителите − факт, който не им позволява много-много да свалят цените за крайните потребители.

Говорейки за намаления, трябва да се каже, че те са в основата на подозренията и скептицизма по отношение на „Черният петък“ на много българи. Те просто не вярват, че обявените намаления на цените са истински, а не измислени от търговците. „Хората най-често се оплакват, че намаленията през тези дни не са реални, обяснява Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите. Ние често пъти казваме какви са нарушенията и това може да накара хората да останат с впечатление, че тези нарушения са залели кампанията. Истината е, че в рамките на тези дни ние извършваме не по-малко от 250-300 проверки и в около 10% от случаите установяваме различни типове нарушения“, допълва Маргаритов. В крайна сметка излиза, че повечето търговци играят честно на „Черният петък“. И мнозина се доверяват на техните съблазнителни предложения. Според социологическо проучване, проведено в навечерието на въпросния петък, 73% от анкетираните българи заявяват, че възнамеряват на този ден да пазаруват и да похарчат между 50 и 400 евро. Най-търсени ще бъдат дрехите, битовата електроника, обувките и козметиката.

„Черният петък“ е нещо положително за българската икономика, тъй като основният мотор за нейния ръст е вътрешното потребление. Т.е. колкото повече българите пазаруват, толкова повече нараства брутният вътрешен продукт /БВП/ и толкова повече нови работни места се създават. От друга страна обаче не може да се подмине фактът, че българите са европейците с най-ниски доходи и с твърде ограничена по европейските стандарти покупателна способност. Това естествено е спирачка за икономическия растеж. В това отношение обаче се наблюдават положителни тенденции в последните няколко години – доходите на българите постоянно и сравнително бързо нарастват. Според различни източници това увеличение надминава 10% годишно и се отнася не само за работещите, но и за пенсионерите, чийто пенсии също всяка година се увеличават с 5-7%. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.