Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Араповският манастир – пазител на православието и българщината

Араповският манастир – пазител на православието и българщината

Араповският манастир „Св. Неделя“ /разположен югоизточно от Асеновград/ е единственият манастир строен по време на османското владичество. През годините на Възраждането е изиграл важна роля в духовното и културно пробуждане на нацията.

Обителта възниква през 1856 г. когато край избликналия благодатен извор – аязмо, се създава монашеско общежитие. Изграждането на манастирския комплекс продължава няколко години и завършва в 1859 г.

Араповският манастир

Принос в това богоугодно дело има архимандрит Софроний, който става и пръв игумен на новосъздадената обител. Главният майстор на строителството е Уста Стою или Стоян Бураджицки от с. Югово, а роля при изграждането изиграва и Пловдивската българска църковна община, сформирана в края на 50-те години на 19 в. в хода на църковно-националните борби за българска независимост.

През 1867 г. в Араповския манастир е открито и българско училище – обяснява изпълняващият длъжността игумен на манастира, отец Добромир Костов. – В него учителстват видни просветни дейци, участници в Национално-освободителното движение. Според Цариградския вестник „Македония“ по това време в манастира учат 60 деца от околните села и около 40 бедни деца от Пловдив. През 1872 г. Пловдивският митрополит Панарет, който е и първият български владика назначен от Българската екзархия, в свое слово подчертава, че голямата роля на Араповския манастир за православието и опазването на българщината е просветната дейност. Тя въздейства благотворно върху местното население и му помага да отхвърли езическите обичаи и суеверия. По това време в манастира започва да работи и щампарница, в която се отпечатват икони и литографии, които стигат до Прилеп и Велес в Македония. Араповският манастир „Св. Неделя“, макар и възникнал късно през Възраждането, заема значимо място в трите направления на възрожденския процес – новобългарско образование, църковна независимост, национално освобождение.

Араповският манастир

Строежът на манастирския храм, посветен на Св. Великомъченица Неделя, продължава три години 1856-59, а изографисването му е завършено 1864 г. Стенописната украса е започната от възрожденския зограф Алекси Атанасов от гр. Станимака (днешния Асеновград), съвместно с ученика му, бъдещия голям възрожденски художник и фотограф, Георги Данчов Зографина от гр. Чирпан. В централната част на храма, наоса, са пресъздадени над 150 сцени от живота на Господ Иисус Христос, Света Богородица и много светии, свързани с българската история. Изписани са сцени, посветени на Св. Петка Параскева, Св. Йоан Рилски, на страданията на покровителката на светата обител – Св. Великомъченица Неделя.

Главният зограф Георги Данчов, пропит с високопатриотични чувства обръща поглед към българската история и създава за пръв път в България цял цикъл сцени из дейността на създателите на славянската азбука, Светите равноапостолни братя Кирил и Методий – продължава отец Добромир.

Араповският манастир

Сцени от техния живот, в които се вижда как проповядват сред народа и кръщават Свети Княз Борис, в присъствието на дворцовата свита и синовете му, зографът пресъздава и в параклиса на манастирското аязмо, издигнат през 1859 г. В него той е изрисувал и учениците на светите братя – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Припомняйки славните времена, в които българите са имали свое царство и църква, своя книжнина и култура, желанието на иконописците е било да пробудят националното самосъзнание на българския народ. Още повече, че Араповският манастир се издига в непосредствена близост до Станимака, днешен Асеновград, който е бил един от активните центрове на фанариотското гръцко влияние.

Араповският манастир

В манастирския двор се издига и триетажна жилищна кула, предназначена да дава убежище на манастирското монашество и обитателите на манастира в несигурните времена, когато България е под османско иго. Поради тази причина първите два етажа са с каменна зидария, като на първия етаж са прорязани бойници пригодени за самоотбрана. Третият етаж е устроен като жилище и неговата архитектура е типична за 19 в. На северната му външна стена стенопис представя победата на библейския герой Самсон над Нубийския лъв. Авторът на композицията, чрез тази алегория на библейската легенда, е искал да внуши увереност у поборниците в победата срещу народните потисници. Отбранителното съоръжение е известно с името кулата на Ангел войвода, тъй като средствата за нейното изграждане са дарени именно от народния бранител Ангел войвода, действал със своята дружина и пазил Родопа планина до 1860 г. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови