Араповският манастир – пазител на православието и българщината
Араповският манастир „Св. Неделя“ /разположен югоизточно от Асеновград/ е единственият манастир строен по време на османското владичество. През годините на Възраждането е изиграл важна роля в духовното и културно пробуждане на нацията.
Обителта възниква през 1856 г. когато край избликналия благодатен извор – аязмо, се създава монашеско общежитие. Изграждането на манастирския комплекс продължава няколко години и завършва в 1859 г.
Принос в това богоугодно дело има архимандрит Софроний, който става и пръв игумен на новосъздадената обител. Главният майстор на строителството е Уста Стою или Стоян Бураджицки от с. Югово, а роля при изграждането изиграва и Пловдивската българска църковна община, сформирана в края на 50-те години на 19 в. в хода на църковно-националните борби за българска независимост.
През 1867 г. в Араповския манастир е открито и българско училище – обяснява изпълняващият длъжността игумен на манастира, отец Добромир Костов. – В него учителстват видни просветни дейци, участници в Национално-освободителното движение. Според Цариградския вестник „Македония“ по това време в манастира учат 60 деца от околните села и около 40 бедни деца от Пловдив. През 1872 г. Пловдивският митрополит Панарет, който е и първият български владика назначен от Българската екзархия, в свое слово подчертава, че голямата роля на Араповския манастир за православието и опазването на българщината е просветната дейност. Тя въздейства благотворно върху местното население и му помага да отхвърли езическите обичаи и суеверия. По това време в манастира започва да работи и щампарница, в която се отпечатват икони и литографии, които стигат до Прилеп и Велес в Македония. Араповският манастир „Св. Неделя“, макар и възникнал късно през Възраждането, заема значимо място в трите направления на възрожденския процес – новобългарско образование, църковна независимост, национално освобождение.
Строежът на манастирския храм, посветен на Св. Великомъченица Неделя, продължава три години 1856-59, а изографисването му е завършено 1864 г. Стенописната украса е започната от възрожденския зограф Алекси Атанасов от гр. Станимака (днешния Асеновград), съвместно с ученика му, бъдещия голям възрожденски художник и фотограф, Георги Данчов Зографина от гр. Чирпан. В централната част на храма, наоса, са пресъздадени над 150 сцени от живота на Господ Иисус Христос, Света Богородица и много светии, свързани с българската история. Изписани са сцени, посветени на Св. Петка Параскева, Св. Йоан Рилски, на страданията на покровителката на светата обител – Св. Великомъченица Неделя.
Главният зограф Георги Данчов, пропит с високопатриотични чувства обръща поглед към българската история и създава за пръв път в България цял цикъл сцени из дейността на създателите на славянската азбука, Светите равноапостолни братя Кирил и Методий – продължава отец Добромир.
Сцени от техния живот, в които се вижда как проповядват сред народа и кръщават Свети Княз Борис, в присъствието на дворцовата свита и синовете му, зографът пресъздава и в параклиса на манастирското аязмо, издигнат през 1859 г. В него той е изрисувал и учениците на светите братя – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Припомняйки славните времена, в които българите са имали свое царство и църква, своя книжнина и култура, желанието на иконописците е било да пробудят националното самосъзнание на българския народ. Още повече, че Араповският манастир се издига в непосредствена близост до Станимака, днешен Асеновград, който е бил един от активните центрове на фанариотското гръцко влияние.
В манастирския двор се издига и триетажна жилищна кула, предназначена да дава убежище на манастирското монашество и обитателите на манастира в несигурните времена, когато България е под османско иго. Поради тази причина първите два етажа са с каменна зидария, като на първия етаж са прорязани бойници пригодени за самоотбрана. Третият етаж е устроен като жилище и неговата архитектура е типична за 19 в. На северната му външна стена стенопис представя победата на библейския герой Самсон над Нубийския лъв. Авторът на композицията, чрез тази алегория на библейската легенда, е искал да внуши увереност у поборниците в победата срещу народните потисници. Отбранителното съоръжение е известно с името кулата на Ангел войвода, тъй като средствата за нейното изграждане са дарени именно от народния бранител Ангел войвода, действал със своята дружина и пазил Родопа планина до 1860 г. / БНР
новости:
