На “Калояновата крепост” децата разиграват битки в открити уроци по история
Българската история напуска кориците на учебниците и връща времето сред декора на средновековен замък с бойници и кули. В него наученото в класните стаи може да бъде преживяно чрез различни роли – воини отново се сражават с рицари, боляри обсъждат държавните дела, а селяни се грижат за прехраната и месят хляб.
Преди четири години на двама военни от запаса им хрумва идеята да анимират уроците по история, превръщайки децата в главни действащи лица. В проекта си “Приказка за България” те разкриват по автентичен начин как са изглеждали нашите предци, какви са били техните занаяти, бит, култура и военно дело. А за сцена на възстановките избират “Калояновата крепост” в село Арбанаси (в непосредствена близост до старопрестолния град Велико Търново) – съвременен атракцион с имитации на архитектурни елементи, намерени на хълма Царевец, в който се влиза по дървен мост над ров с вода. Сред крепостните стени децата обличат ризници и шлемове на средновековни воини, мелят брашно и месят хляб по древна технология, запознават се със славните победи на българските царе.
Посрещаме децата на входа на „Калояновата крепост“ и там им обясняваме каква е разликата между крепостите, замъците и дворците – разказва Александър Карачолев, един от основателите на проекта.
След това започваме беседа, в която разказваме за Първото и Второто българско царство. Правим съпоставка и на оръжията – от една страна, лъкове, стрели и пушки, а от друга, въоръжението на съвременния българския войник. Освен теоретически занятия, водим и практическо обучение, например боравене с меч, стрелба с лък и с пушка, приготвяне на домашен хляб. А в кръжоците по изобразително изкуство децата оцветяват различни рисунки, ръководейки се за избора на цветовете на средновековното облекло от манекени.
Малките посетители посрещат “живите” уроци с еуфория, а някои от тях дори демонстрират талант в стрелбата и във фехтовката.
Възстановките не представляват алтернативен разказ за историята на България, а придават повече цвят и по-приятен щрих в обучението, подчертава Александър Карачолев.
Ние не пречим на преподаването по история в училищата, нито под някаква форма променяме учебния план – продължава той. – По-скоро пресъздаваме това, което е записано в учебниците с дребен шрифт – предназначено за най-любознателните деца, вълнуващи се от историята. Например кой български цар за първи път е секъл монети, защо облеклата на български воини се различават от тези на арабските, византийските и римските войници. Преди две години пък чествахме един век от Дойранската епопея и акцентирахме върху Първата световна война, а през 2018 г. отбелязахме 1300 г. от победата на хан Тервел над арабите и спасяването на Европа.
Приказките за България най-често засягат Средновековието и Възраждането и не поглеждат по-напред от Първата световна война. А достоверния разказ за най-новата ни история създателите на проекта оставят на учителите, надявайки се този период скоро да влезе в учебниците.
Засягайки настоящето и бъдещето, учим децата как да съхранят паметта за родовете си – казва още Александър Карачолев. – Всеки човек може да открие в себе си по нещо от своите предци, ако погледне назад във времето и в историята. А това ще му донесе сериозно лично удовлетворение и ще го накара да се чувства горд и специален. Много често използваме цитати от велики автори, за да накараме децата да разберат, че всичко, което правим и пресъздаваме за тях, наистина се е случило. И накрая те излизат по-горди, по-усмихнати и по-щастливи от това, че са българи.
Источник: БНР
новости:
