Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Индустриалните сгради от времето на модернизма – с печална съдба

Индустриалните сгради от времето на модернизма – с печална съдба

Двама млади изкуствоведи си поставят за цел през настоящата година да насочат вниманието върху неглижираната индустриална архитектура от времето на българския модернизъм. Наследството му, издигнато в периода между двете световни войни, днес се руши, “самозапалва” или събаря, без да предизвиква значими обществени реакции на съпротива и гняв.

Модернизмът навлиза в страната ни с помощта на европейски школи, в които бъдещите български архитекти се образоват. При завръщането си, възпитаниците на реномирани университети създават не само образцови публични сгради и домове, но и множество фабрики, железопътни съоръжения, мостове, кланици, отговаряйкина бурното развитие на промишлеността у нас.

Индустриалната архитектура е интересна с това, че чрез нея навлизат най-новите тенденции и строителни материали – разказва Васил Макаринов от фондация “Български архитектурен модернизъм”.

Например широката употреба на стъкло и на бетон за засводяване на големи пространства. Това всъщност е продиктувано от функционалните търсения – за да има производствен процес във фабриката, е необходимо голямо пространство за разполагане на съоръженията, както и добро осветление. Тези елементи намират широко приложение също в гражданската архитектура между 20-те и 40-те години на миналия век, въпреки че до голяма степен проявите им се идентифицират именно в индустриалните обекти.

За съжаление, няма да мине дълго време и за течението модернизъм в индустриалната ни архитектура ще съдим единствено от фотографиите, направени в първата половина на миналия век.

Индустриалните сгради от времето на модернизма

В края на м.г., по решение на собственика, до основи беше разрушен железопътният завод в столицата – изключителна сграда на арх. Панайот Калчев, представляваща страхотни халета със стоманобетонна ребрена конструкция и красиво извити обрелихти.

Индустриалните сгради от времето на модернизма

Все още е пресен примерът с изгорелите през 2016 г. тютюневи складове в Пловдив, чиито ценни вътрешни конструкции от дърво завинаги бяха загубени, а за пожара беше обвинен клошар.

Индустриалните сгради от времето на модернизма

Рухнали завинаги или разпадащи се на произвола са и много други сгради в по-големите градове на България. Защо това архитектурно наследство все по-рядко бива припознато като ценност?

Това е един доста труден за обсъждане въпрос – отговаря Васил Макаринов. – От една страна, преглед в регистрите показва, че няма кой знае колко много сгради със статут на културна ценност в индустриалната архитектура, а, от друга страна, че не винаги този статут успява да опази обектите. Грозен пример в това отношение е почти разрушената вече Захарна фабрика в София.

Индустриалните сгради от времето на модернизма

Разбира се, сградата е със статут, но какво от това. Може би едно от добрите оръжия за защита на архитектурното наследство е познаването му в по-широк смисъл – извън юридическото четене на термина “културна ценност”. А именно като обекти, носители на памет за стопанската история и архитектурата на страната от съответния период.

Националният институт за недвижимо културно наследство е институцията, която би трябвало да следи за опазването на сградите. На практика това не се случва, твърди Васил Макаринов. Затова и той, заедно със съмишленика си Теодор Караколев, се заема с просветителска кампания за ценността на сградите, чийто автентичен облик доказва приемствеността им с европейското изкуство.

Индустриалните сгради от времето на модернизма

Когато един собственик разбере, че сградата му има стойност в оригиналния си вид, той ще бъде последният човек, който ще посегне на този обект, и вероятно ще предприеме стъпки хем да го запази, хем самият той да бъде печелившото лице, вярва изкуствоведът.

Индустриалните сгради от времето на модернизма

Той дава пример с подобни постройки в Европа, превърнати в пространства за изкуство, и алармира за неотложната намеса в бившата общинска столична кланица, ако искаме един от най-ярките образци на българския междувоенен модернизъм да бъде спасен. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.


Защитен код
Обнови