Управленската програма на правителството 2017-2021г.: приоритетни са икономиката, енергетиката и туризмът

Три месеца след поемането на властта, третото правителство на премиера Бойко Борисов публикува управленската си програма до края на 4-годишния си мандат. Още от първите дни на коалиционния с националистическите партии кабинет на ГЕРБ опозицията яростно критикуваше управляващите, че нямат програма за действия в политиката, икономиката, социалната област, отбраната и сигурността и т. н. Към 100-ния ден от началото на управлението си кабинетът обаче одобри и публикува такава програма.

Документът от 128 страници изисква внимателен и детайлен анализ, но дори и прегледът на основните раздели в него дава представа за намеренията и стъпките, които сега управляващите смятат за важни за страната. Ако оставим настрана главите, посветени на отношенията с ЕС и със света, екологията, отбраната и сигурността, културата и здравеопазването, образованието и правосъдието, които сами по себе си заслужават отделни анализи, можем да кажем, че основните акценти в управленската програма падат върху мерките и задачите в социалната сфера и икономиката, на които са посветени 8 от всичките 21 глави и по които вече се работи „всеки ден”, както изисква премиерът Борисов.

Финансова стабилност, нулев бюджетен дефицит и стабилен и устойчив икономически растеж, съпътстван от подобряване на материалното благосъстояние на населението, са лайтмотивът и смисълът на предвидените мерки. В това няма нищо ново и подобна политика в страната е водена с променлив успех от всичките три правителства на Бойко Борисов. Известно любопитство сега предизвиква вниманието, което се отделя на капиталовия пазар и неговото ембрионално състояние, което забавя икономическото развитие. Друга важна новост са поредицата от мерки за намаляване на административния и бюрократичния натиск върху бизнеса, който правителството възнамерява да ограничи с предоставянето на все повече и повече електронни услуги от страна на публичните администрации. Трябва също така да се отбележи в този контекст, че има известни усилия и за дерегулация, което се предполага, че ще бъде също в интерес на бизнеса. В тази посока са и усилията на властите да улеснят живота и стимулират малкия и средния бизнес, какъвто е този на преобладаващия брой чисто български фирми. Преминаването на държавната Българска банка за развитие от финансовото към икономическото министерство е показателно в това отношение, защото идеята е тя да работи точно за микро-, малкия и семейния бизнес.

Драматичният спад на преките чуждестранни инвестиции, който се наблюдава в момента, също не е убегнал от вниманието на кабинета. Той ще се опита да обърне тенденцията с преференции, с икономически зони и с повишаване на конкурентоспособността на фирмите в България, били те чужди или национални. Това ще стимулира износа и вътрешното потребление, които се очаква да са основните двигатели на икономическия растеж от над 3 процента годишно до 2021 г.

Енергетиката е заслужила специален раздел в управленската програма на правителството. И с основание, тъй като в момента в този сектор се наблюдават много важни развития, а и лично премиерът има много големи планове и амбиции в това отношение. Става дума преди всичко за природния газ, който постепенно да замести въглищата в ТЕЦ-овете и намали замърсяването на околната среда. Не без натиск от Брюксел, естествено. Освен това, все по-належаща става необходимостта да се диверсифицират доставките на газ, да се ограничи зависимостта единствено от Русия, страната да стане своеобразен газов център за Югоизточна Европа. Не е подминат и проблемът с ядрената енергетика, като тук дори става въпрос за реализацията на замразения от парламента проект за втора атомна електроцентрала в Белене на брега на Дунав.

Туризмът също е обособен в отделен раздел и това се дължи очевидно на факта, че той дава около 15 на сто от БВП. Основното тук е утвърждаването на България като целогодишна дестинация от по-висока класа и ребрандирането на страната като туристическа дестинация с изключително културно-историческо наследство.

В крайна сметка смисълът на всички тези мерки и намерения е през 2021 г. българите да са по-богати, по-здрави, по-образовани. Или за да бъдем по-конкретни - минималната работна заплата да се покачи до 330 евро и средната - до 760 евро. Не е кой знае какво, но при положение, че сега те са съответно 236 и 520 евро, целта заслужава поздравления и пожелания за успех. / БНР

Читайте
новости: