Протестът в подкрепа на Национален парк „Пирин“ премина границите на България

Протестът ни е за Национален парк „Пирин“, но и срещу корупцията на всички нива, срещу зависими политици, които не желаят да спазват законите. Това е и протест срещу беззаконието! Защото Пирин и неговото спасяване са символ на всичко това! С тези думи природозащитните организации, обединени в коалицията „За да остане природа в България“, призовават всички българи у нас и зад граница, които милеят за страната си да се присъединят в протестните действия срещу решението на МС от 28.12.2017, даващо възможност за строителство в НП „Пирин“. Те искат също оставката на Нено Димов като министър на околната среда и водите, предложил това решение, обявяване на реалния собственик на концесионера "Юлен" АД и международен одит на концесията с участието на гражданското общество.

В отговор министър Димов увери защитниците на Пирин, че няма да се строят хотели и спа съоръжения, а само спортна инфраструктура. С промяната в плана се дава възможност да се правят и водохващания за питейни нужди. Въпреки това еколозите са категорични, че решението на Министерски съвет отслабва защитата на Пирин, като отваря врати за сеч на вековни гори от бяла и черна мура, ела, смърч и бял бор на възраст между 100 и 500 години. Пирин е дом на мечки, вълци, диви кози, редки видове сови и кълвачи, както и на над 70 ендемични растения, от които над 30 се срещат само там. Затова никакво компенсаторно залесяване не би могло да възстанови пораженията от унищожаването на природата на Пирин. Това е и единственият национален парк, който попада в списъка за природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

В защита на парка в МОСВ са внесени над 1000 писмени становища и над 100 000 писма от граждани от цял свят.

Виждаме в десетки градове в Европа, но и в Австралия как български граждани, живеещи там, излизат и организират сами протести в подкрепа на НП „Пирин“, които съвпадат с тези в София и в страната – отбелязва екологът, известен защитник на природата в България, Борислав Сандов. – Това подсказва, че българската диаспора все още има чувствителност по тези въпроси, което е много важно. И ако за нея опазването на природното и културното наследство на България продължава да бъде кауза, това означава, че България трябва да работи много повече по линия на съхранението и популяризирането на това наследство, за да държи връзка с българите в чужбина, които чувстват това като част от своята идентичност. Надявам се, че именно с подкрепата на сънародниците ни зад граница и на нашите партньори в Европейския парламент ще се стигне до разплитането на казуса Пирин. Тогава ще излязат на дневен ред истински важните въпроси, свързани с развитието на туризма. На практика ски услугите са много по-скъпи от тези в реномирани европейски курорти, но цените за настаняване и цените на удоволствията са в пъти по-ниски. Банско се превръща в евтина алкохолна дестинация, подобно на Слънчев бряг, където се вихрят всякакви пороци, за които никой не смее да говори.

Изместването на фокуса от истинските проблеми с твърдение, че се дава зелена светлина за изграждането на втора кабинка, създава илюзията у мнозина, че протестиращите са против развитието на ски туризма. Повечето от тях са млади хора, които карат ски и сноуборд, катерят се по планините и са влюбени в природата. Защото са се докосвали неведнъж до най-суровите й форми, далеч от кръчмите и луксозните хотели, които превземат къс по къс българската природа. Някога Банско беше едно спокойно градче, известно като родно място на народния будител Паисий Хилендарски и на поета Никола Вапцаров. От къщите му лъхаше уют и чистота, както повечето селища във високите планински масиви. За планинарите там свършваше „цивилизацията“, за да започне изкачването към втория планински големец в страната – Вихрен, 2914 м.

Хората, които живееха там и се препитаваха от местен туризъм, който беше целогодишен и свързан с планината Пирин, вече нямат място там – отбелязва Борислав Сандов. – Монополизацията на самия туристически сектор и ски-зоната се отразява на всичко това. Малкото китно градче, разположено между Рила, Пирин и Родопите, загуби своя автентичен облик с типичните планински къщи, вкусна храна и красива природа и е много жалко. България не може да се конкурира с Алпите по наклон, височина или дължина на пистите. Пирин е сто пъти по-малък от Алпите и ако ние не предлагаме качество, което е свързано с национално-културната ни идентичност, работим срещу себе си. Наред с това, с изсичането на гората се създават условия за ерозия и наводнения. Затова, преди време река Глазне, която минава през града, преля и наводни всичко наоколо. И колкото повече се сече, толкова по-големи ще са щетите от наводненията. Създава се риск и за човешки жертви.

Казват, че когато фактите говорят, боговете мълчат, но дали фактите в подкрепа на опазването на Пирин ще убедят политиците ни да променят решението си? Трябва да намерим баланс между опазването на околната среда и икономическото развитие, а не консенсус, подчерта преди дни министър Димов. / БНР

Читайте
новости: